.
.
„Любовта е в нашето „Здравей" и „Сбогом", докато се срещнем отново.” Джими Хендрикс * .
.
. Море от тюркоази. Центрофугирани мисли.
Пяна. Отвързана лодка с желание. Дращене в гърлото. Облаци като каймак. Луна – от малък нокът до малък нокът. Превъртане. Кръг с начало. Кръстосани ръце и заместители. Шоколадова терапия. Вокали и крака по сцените. Мерло. ...
Очите ми са с цвят на кехлибар, в твоите...
Кръг с начало и край. До следващото „Здравей”.



* (Според някакъв бегъл спомен, мисля че беше той)

Хубаво е :))
..Кръг с начало и край.. ми е любимото.

в кръг може да се въртиш накъдето си поискаш... докато ти се завие свят :) тогава изчезват и краят и началото и потъваш в безкрайност

"Колко дълго бихте чакали човека, когото обичате?"

2) По-добре не бих могла да го кажа.

Да, всъщност - колко дълго? Ако най-дълго = вечно, тогава толкова :) До последното вдишване също е отговор, но имам усещането, че понякога не спира тогава, а продължава и в следващи животи :)))

Предполагам, че цял живот, ако съм сигурна, че това е. Но как да си наистина сигурен? Ето, аз бях сигурна две години и половина, че съм я намерила. Че това е човекът за мен.
( и все още си го мисля, много често).
Но след толкова време се чудя вече.. Предала ли съм себе си, предишната себе си, като съм се променила? При положение, че не аз бях човекът, който е предал другия. И все пак се чудя.. След като бях "толкова сигурна", че това е човекът с когото искам да бъда, а сега, след като са се случили накои неща вече не съм. Не знам, Джоя, наистина е сложен въпрос. Понякога просто трябва да продължите всеки по своя път, колкото и да боли.
А за другата част, да и аз съм си го мислела това много пъти. Ако наистина намериш човека, с когото искаш да бъдеш, един живот и на мен ми се струва много малко. Аз бих искала да бъдем заедно цялата вечност.

И все пак има го и другото, нещата никога не са толкова идеални.
Виновна ли смe, че се променямe, че имаме нужда от различни неща вече? Въобще трябва ли да го има това тъпо, протяжно чувство за вина.. Просто трябва да продължим напред, може би изморени, разочаровани, определено повече предпазливи, но и повече живяли. Може би това е цената..
Аз не съдя любовта по това колко е дълга, дали сте били заедно цял живот или е траело няколко години. И двете са много и са благословия в един живот наистина да ги е имало. Затова съм благодарна, за това което съм имала..и се надявам да го имам някой ден отново. Макар да знам, че най-вероятно няма да е със същия човек, с когото съм си "нарекла, че ще е" преди.

Аз мога да направя наистина много неща, да съм изключително толерантна, активна или постоянна, ако ситуацията го налага. Но мотивацията е нещо изключително важно. Но трябва да съм сигурна, че наистина го искам. А как да бъдеш сигурен, че това е любовта на живота ти? И че не е време да продължиш напред?.. може би до този въпрос свеждам твоя. не знам, може би съм твърде малка още, може би съм твърде дълбоко наранена, и имам твърде много да уча, но все пак до това свеждам въпроса за себе си.