Прочетен: 2458 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2008 08:26
Странно е да знам коя дата е.
При положение, че не знам кой месец е.
Или винаги около 20-ти да минавам в следващия месец... защото задачите за него започват още в този.
Но по-странно е, че знам колко работни дни остават до края на годината. При положение, че още от септември започвам да живея в следващата.
Или да забравя, че е събота.
Или да искам да забравя, че е понеделник.
Или да отивам винаги в офиса малко преди или след началото - никога точно.
Или да не върша нещо, когато не го смятам за разумно. Или да върша работа за трима, когато всичко ме дразни.
Или да мразя хора, които пускат излишни 50 листа хартия и да ги наричам наум Убийци на горички? Или да казвам често: Страхотен си!, когато някой направи нещо хубаво и оригинално от сърце или поне заради личен импулс...
Или да пуша нервно на кръгъл час или да не запаля с месеци...
Странно. Служебнообвързани странности.
Да включим тази, че в неделя спя винаги лошо и да минем към неслужебните.
Странности?
Много.
По азбучен ред ли? Нееее... кога съм обичала изрядните списъци.
Творчески хаос. соах иксечровТ ... като го завъртя наобратно
Спя без възглавница. От много години. Но обожавам да спя на нечия ръка.
Чета вестник винаги отзад напред. Но списания чета отпред назад.
Обичам да говоря с приятели. Но обичам и да ги слушам. Може би повече дори.
Обичам да правя подаръци - повече отколкото да получавам.
Имам си собствен начин на връзване на връзките на обувките.
Нося часовника си на дясната ръка.
Някои стават сутрин и започват с нещо сладко. Аз не си лягам без. (разбирай най-често шоколад)
Толкова са много, че дори не мога да ги напиша :)
Една последно установена днес - разглеждахме играчки, една приятелка каза: Ей, какво е това тъжно извънземно тук?, хванах го и видях малка (като да се събере в шепата) плюшена костенурка - главата и като на И-ти, очите тъжни и не се стърпях - купих си я, защото ми стана мъчно да стои в тази кутия кой знае докога... сложих я на бюрото и ... вече гледа усмихнато :)) Тогава си спомних как преди години „спасих“ от тъмното и самотата едно меко кафяво мече с топъл поглед и скъсано половин ушенце... Странно. Не харесвам толкова усмихнати играчки. Но обожавам тъжните.
Когато ми пожелават нещо, всички казват - бъди все такава истинска, слънчева, весела и усмихната.
Странно. Такава съм.
Откъде тогава отвътре тази тъга?
....
Откачалка.
Нищо няма да зарязвам - обещавам - честна пионерска :)!
http://liternet.bg/publish2/rmihailov/tyga.htm
ето края му:
"Обгърнат в нежните обятия на десетата муза, наречена Тъга, се срещаш с идващите светове. Откриваш тайните изконни за смисъла на Житието и на Човечното в Човека. Да бъдеш тъжен е чудна дарба, умение мисловно да пътуваш в прозрачното безвремие на Бъдността, да бъдеш жизнетворен, разумен и човечен. В Тъгата са приютени всичките неразгадани тайни и неизучени всемирни знания за нас, Човешките чеда на Майката Земя, най-тъжната от всички Космични майки." Роман Михайлов
Не знам защо се сетих за това сега. Поздрави! и за да не съм съвсем оффтопик, ще дам един (поне лекичко)) откачен линк: http://raft.wash.org/thinkers.html
И ето още.. те са от филмче на Дисни съвсместно оркестър от световна класа от отдавна, но ми го препоръчаха и наистина е много красиво Fantasia: (художниците рисуват по идеите, които им идват от музиката)
http://www.youtube.com/watch?v=xDQmMwHIuq0
Ами не, не е само заради ученето. Нещо напоследъх имам проблеми със синя (в сми, че почти не спя) и ми е трудно да си фокусирам лъчите по задължение ( те си се фокусират сами, когато искат)) много са самоволни тези лъчи на вниманието, като останалата част от мен. ;)
И в общо лини така. Изпращам лъчиста усмивка по светлината (утре ще пристигне, за получаване - питай слънцето)) за ъъм, вече за 'добро утро'.
Получих лъчите за "добро утро", слагам си ги в джоба за през деня и отлитам :)
Усмивки за теб и хубаво настроение!
Много ме радваш как забелязваш. Миналия път на онзи коментар, в който си бях започнала изречението с удивителна и после обясних защо тук: http://gioia.blog.bg/viewpost.php?id=126090
много ми стана топъл начина, по който беше отговорила ти.. ! С удивителна преди изрчението
Хайде и аз отлитам и повече няма да се връщам за незнаен период от време. (Надявай се да съм си кацнала на учебните материали за изпитеите. Това аз се надявам всъщност :), ти само стискай палци, за морална подкрепа)
*изчез* *изчез* *съвсем дематериализир:-*
Чакам да се върнеш скоро - връщ - връщ - материализиррррр (може и не съвсем :))
Целувки и до...
А тъгата отвътре я познавам. Иначе съм лъчезарно животно, което се смее заразително, яде сладкиши заразително, пие кафе заразително, готви, танцува, пее и пак се смее - заразително. Но тя си е там и си иска своето...