Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
02.11.2007 20:24 - Откачалка
Автор: gioia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2458 Коментари: 17 Гласове:
0

Последна промяна: 21.01.2008 08:26



Странно е да знам коя дата е. 
При положение, че не знам кой месец е. 
Или винаги около 20-ти да минавам в следващия месец... защото задачите за него започват още в този. 
Но по-странно е, че знам колко работни дни остават до края на годината. При положение, че още от септември започвам да живея в следващата. 
Или да забравя, че е събота.
Или да искам да забравя, че е понеделник.
Или да отивам винаги в офиса малко преди или след началото - никога точно. 
Или да не върша нещо, когато не го смятам за разумно. Или да върша работа за трима, когато всичко ме дразни.
Или да мразя хора, които пускат излишни 50 листа хартия и да ги наричам наум Убийци на горички? Или да казвам често: Страхотен си!, когато някой направи нещо хубаво и оригинално от сърце или поне заради личен импулс...
Или да пуша нервно на кръгъл час или да не запаля с месеци...
Странно. Служебнообвързани странности.
Да включим тази, че в неделя спя винаги лошо и да минем към неслужебните. 

Странности?
Много.
По азбучен ред ли? Нееее... кога съм обичала изрядните списъци. 
Творчески хаос. соах иксечровТ ... като го завъртя наобратно
Спя без възглавница. От много години. Но обожавам да спя на нечия ръка.
Чета вестник винаги отзад напред. Но списания чета отпред назад.
Обичам да говоря с приятели. Но обичам и да ги слушам. Може би повече дори.
Обичам да правя подаръци - повече отколкото да получавам. 
Имам си собствен начин на връзване на връзките на обувките.
Нося часовника си на дясната ръка.
Някои стават сутрин и започват с нещо сладко. Аз не си лягам без. (разбирай най-често шоколад)
Толкова са много, че дори не мога да ги напиша :)
Една последно установена днес - разглеждахме играчки, една приятелка каза: Ей, какво е това тъжно извънземно тук?, хванах го и видях малка (като да се събере в шепата) плюшена костенурка - главата и като на И-ти, очите тъжни и не се стърпях - купих си я, защото ми стана мъчно да стои в тази кутия кой знае докога... сложих я на бюрото и ... вече гледа усмихнато :)) Тогава си спомних как преди години „спасих“ от тъмното и самотата едно меко кафяво мече с топъл поглед и скъсано половин ушенце... Странно. Не харесвам толкова усмихнати играчки. Но обожавам тъжните.

Когато ми пожелават нещо, всички казват - бъди все такава истинска, слънчева, весела и усмихната.
Странно. Такава съм. 
Откъде тогава отвътре тази тъга?
....

Откачалка.



Тагове:   Откачалка,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shiva - Пич,
02.11.2007 20:28
не откачалка :)
цитирай
2. gioia - :)
02.11.2007 20:39
Vielen Dank ;-)))
цитирай
3. shiva - :)
02.11.2007 20:48
Aber bitte! Es ist mir eine Ehre! :p
цитирай
4. gioia - :)))
02.11.2007 23:29
Там съм :))) (((: мъс маТ
Нищо няма да зарязвам - обещавам - честна пионерска :)!
цитирай
5. dennis - (:
03.11.2007 14:42
и аз се чудих... но ето какво открих, случайно:
http://liternet.bg/publish2/rmihailov/tyga.htm
цитирай
6. gioia - ...
03.11.2007 21:20
чудесно есе, прочетох го с удоволствие и... затвърждение...
ето края му:
"Обгърнат в нежните обятия на десетата муза, наречена Тъга, се срещаш с идващите светове. Откриваш тайните изконни за смисъла на Житието и на Човечното в Човека. Да бъдеш тъжен е чудна дарба, умение мисловно да пътуваш в прозрачното безвремие на Бъдността, да бъдеш жизнетворен, разумен и човечен. В Тъгата са приютени всичките неразгадани тайни и неизучени всемирни знания за нас, Човешките чеда на Майката Земя, най-тъжната от всички Космични майки." Роман Михайлов

цитирай
7. ugeen - prekrasna otkachalka
06.11.2007 03:17
Оня ден в трамвая един явно пиййна си индивид седна до мен и понеже четях доклади (още не съм дочела) за изпити и за културата типажът първо ме попита дали не съм от Народното събрание.. След, кооето ми заяви, че Хитър Петър е Хари Потър! Аз категорично отрекох, е явно е било звучно, защото момчето с разтите на седалката пред мен прихна да се смее.

Не знам защо се сетих за това сега. Поздрави! и за да не съм съвсем оффтопик, ще дам един (поне лекичко)) откачен линк: http://raft.wash.org/thinkers.html

И ето още.. те са от филмче на Дисни съвсместно оркестър от световна класа от отдавна, но ми го препоръчаха и наистина е много красиво Fantasia: (художниците рисуват по идеите, които им идват от музиката)
http://www.youtube.com/watch?v=xDQmMwHIuq0
цитирай
8. gioia - :))))
06.11.2007 18:06
мерси, мерси, мерси :) Страхотно!
цитирай
9. gioia - ааа
06.11.2007 20:23
а ти всъщност, защо не спиш по това (онова) време :)? Надявам се не заради учене...
цитирай
10. ugeen - бвгдежзийклмнопрстуфх
07.11.2007 01:20
Наистина ли ти харесаха ?:) и на мен филмчето е разкошно. Хах, как да кажа..много "Фантзия" има вложена в него.

Ами не, не е само заради ученето. Нещо напоследъх имам проблеми със синя (в сми, че почти не спя) и ми е трудно да си фокусирам лъчите по задължение ( те си се фокусират сами, когато искат)) много са самоволни тези лъчи на вниманието, като останалата част от мен. ;)

И в общо лини така. Изпращам лъчиста усмивка по светлината (утре ще пристигне, за получаване - питай слънцето)) за ъъм, вече за 'добро утро'.
цитирай
11. gioia - ...цчшщъьюя
07.11.2007 08:11
Наистина!
Получих лъчите за "добро утро", слагам си ги в джоба за през деня и отлитам :)
Усмивки за теб и хубаво настроение!
цитирай
12. algue - ;]]
08.11.2007 15:11
Много ми хареса постът ти :)) Усмихвах се, четейки го
цитирай
13. ugeen - :-*
08.11.2007 22:03
:))

Много ме радваш как забелязваш. Миналия път на онзи коментар, в който си бях започнала изречението с удивителна и после обясних защо тук: http://gioia.blog.bg/viewpost.php?id=126090
много ми стана топъл начина, по който беше отговорила ти.. ! С удивителна преди изрчението

Хайде и аз отлитам и повече няма да се връщам за незнаен период от време. (Надявай се да съм си кацнала на учебните материали за изпитеите. Това аз се надявам всъщност :), ти само стискай палци, за морална подкрепа)

*изчез* *изчез* *съвсем дематериализир:-*
цитирай
14. gioia - :) algue
08.11.2007 23:09
благодаря и усмихната вечер :)))
цитирай
15. gioia - *-:
08.11.2007 23:12
Стискам и на ръцете и на краката!
Чакам да се върнеш скоро - връщ - връщ - материализиррррр (може и не съвсем :))
Целувки и до...
цитирай
16. eleni - така спасих
22.11.2007 12:26
едно животинче, което преди това ядно бях захвълила в ъгъла на стаята... беше странна, дребна играчка, грозничка. После ми стана мъчно и го прибрах, казваше се Болю, с ударение на о-то.

А тъгата отвътре я познавам. Иначе съм лъчезарно животно, което се смее заразително, яде сладкиши заразително, пие кафе заразително, готви, танцува, пее и пак се смее - заразително. Но тя си е там и си иска своето...
цитирай
17. gioia - :)
22.11.2007 15:01
хахаха, значи сме от една порода :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gioia
Категория: Други
Прочетен: 387283
Постинги: 103
Коментари: 734
Гласове: 8043
Архив