На осмия ден Господ създаде Моловете...  И им каза: „Пазарувайте...!“ Не им даде пари. Нито пък указания. И те се втурнаха – диви, яростни, бързи, възторжени, с деца, на токчета, току-що събудени и предобедни, късни, киноманиаци... 
ВСЯКАКВИ. Много. Хиляди, маса, народ... В първия Мол, в най-големия, в кварталния,  на пътеката, в четвъртия... Неописуемо и грандиозно. 
Тихо и местно. 
Седмично и неделно.   Поли, Доли и Сузи послушаха съвета на терапевта си и преодоляха манията си за покупки из града, по цял ден. Шопинг терапията им беше редуцирана от 7 на 6 дни седмично и само на едно място. За съжаление, това беше недостътъчно да обличат и обуват всичко закупено до момента за последния сезон и започнаха да излизат по-често вечер, за по-атрактивно започнаха да се прибират по-рядко сутрин. За тях Молът беше като втори (?) дом. Знаеха наизуст пътя. Паркираха малките си колички изкусно, като професионалисти в авто-къща, като избягваха всички безумия на подземните паркинги, включително и опасните завои при изхода. Кожените якенца в колата. Аларма. Модна чантичка и токчета в синхрон, като тиктакане на часовник, които никога не попадаха в безизходица, дори на ескалаторите, освен ако господинът отпред не беше поставил на гумената лента ръка с часовник за поне четирицифрена сума. Госпожиците имаха непроменяем план. Отгоре надолу – винаги отляво – надясно и пробване на всичко налично с размер S. Все пак – до толкова пакета, колкото можеха да се съберат в колите. Изход имаше и при такива случаи: „Мишенцеее, ще дойдеш ли да ме вземеш от Молааа, като се събудиш...? Видях едно много хубаво якенце за теб на Долче... Ще съм при фрешчетата на втория етаж. Целувкам тееее.“   Семейство Попови пък лесно смениха съботните си разходки с приятелските семейства и децата, извън града, с такива в Моловете, като само ги сменяха през седмица. Че какво по-различно? Обичайният Макдоналдс си го има, както и детски кът, местата за сядане са повече, барбекюто направо си го поръчваш със студената бира, такситата чакат на редици навън, а тук дори не вали!   Васко и Жани толкова обичаха дънки, пуканки и усамотение, че с удоволствие правеха бързо кръгчета в 8-те си „техни“ магазина и се настаняваха с голям пакет пуканки на промоция с кола на 10-ти ред, независимо в кой салон. Ако бързаха за поредния купон, влизаха за 40 минути в IMax-a.   Гришата обичаше да си обикаля сам и да си записва с телефона клипчета с блъскащи се, потни, запъхтяни, псуващи и натоварени българани, с тропащи с крак женички, с отегчени групички мъже, които чакайки в кафетата, си пишеха смс-и с любовниците, които трябваше да водят тук утре, докато официално подготвят презентацията си в офиса. Но особено любими му бяха местата с намаления – тези моменти събираше в папка „Екшън“ на компютъра си.   Малкото хора нестрадащи от манията, незабележимо и бързо опитваха да купят, това което търсят и да намерят обратния път, който в някои Молове беше на разстояние от поне 3 обиколки в различни посоки и 20 минути време. С едновременно разминаване с препятствия, като четки и кофи, бебешки колички, опашки пред банкомати, мацки с торбички и групите от най-близките 2 и най-далечните 4 града, дошли на екскурзионно пазаруване в събота сутрин, на които беше безинтересна вече 15-минутната пълна обиколка в местния Мол.   И най-после на въздух. Без миризма на пот, дезинфектанти и бързо хранене. С пуканки в косата, обувки, разкрасени с различни грайфери отгоре и лепкав отзад ръкав на якето. Но живи. И с мисълта: „Следващият път май трябва да дойда в 10 сутринта!“.   Това е само първата вълна от Молове, казват познавачите. Съвсем скоро ще ни залее и втората :)))

или моло-мегаломания. :))))))))

хахахаха, много точно buboleche :)

Пази боже. :)))

:))) разказваха ми за едни мега-молове, дори с увеселителни паркове в тях и така се шашнах, че после сънувах кошмар, в който ни слагат покрив с цвят на небе върху парче от държавата и го правят Мол... хахаха :)
Поздрави, дано си се забавлявал с текста...

Благодаря за разходката, така от разстояние беше хубаво.
Аз съм една щастлива жена. Виждала съм Мол, през 1990 г. в Прага (покрай всички забележителности посетих и един Мол). Ако братята американци ми дадат виза, мога да поразгледам и вегаските Молове, а тук предпочитам да бродя по полянки и горички и така неграмотна, неосведомена, неизлекувана чрез шопинг, абсолютно немодерна се чувствам безкрайно щастлива.
gioia, твоят сън вече е реализиран. Покривите с цвят на небе са патент на вегаските казина. Целта е да загубиш представа дали е ден или нощ и по възможност да останеш по дълго на игралната маса. Умно измислено, действа безотказно.
Поздрав!

И ейй, да - имало такива тавани и в молове и къде ли не - вече какво ли няма. Умно е за казината, там така се овъртяваш, че и тавани допълнително ти действат...
Стискам палци да дадат виза, но не за да гледаш моловете във Вегас :), предай поздрави и ако случайно те заведат в ресторанта на Агаси - ще вземеш ли едно автографче за мен :)))
Поздрави!

Не знам вече този на снимката - ама е от някоя такава страна, де... да, жестоки са тези в Дубай - уникални просто били - губиш се, а вътре - каквото се сетиш - като градове, с плажове и кво ли не...
Иначе за втората вълна да - аз съм виждала такива, извън градО в Истанбул например. Да чакаме `начи да направим общи с Пловдив...хахахаха

чувствам се ужасно в тези МОЛове... но понякога са неизбежни :(

знаеш ли - даже вече имало понятие такова за всички жени, които висят денонощно по моловете - Молки :))) хахаха - та се чудех мъжете - Молци ли трябва да са :)
Целувки!

вчера чух слух,че щели да съборят до основи пазарчето ни,с което са израстнали още родителите ми и на негово място щял да се пръкне какво мислиш?!?!?един голям,лъскав МОЛ,скриващ небето,поглъщащ дървета,изсмукващ въздуха...То стана блок,мол,блок,мол,блок,мол...
Отвратително...

да, стана нещо такова. Това си говорихме и с dvd за Моловете извън града, както ги правят по света, а не боднати в парка или предпоследната градинка. Безумие е и да кръстиш и всеки търговски мини-център Мол. Криворазбрана работа малко.
Поздрави :)!

хахаха, Молци ми хареса! :))))))

целувки

у нас..като лесен начин за пране на пари и/или циганизация.

разликата я има определено. Е, поне на вид ги докарват :), но за останалото...
Поздрави!

много добре написано:)
за жалост това е жалката действителност. Такава, където родителите смятат за прекрасно да заведат в неделя децата си да ядат в Макдоналдс и да си играят с бетон. Луда работа.

така е за съжаление. И става все по-масово.
Поздрави :)