В неделя започна Формулата - с главно F :-) ... Едно интересно очакване от няколко месеца щеше да види своя край и едновременно с това начало - на нови емоции, вълнуващи час и половина през два-три уикенда, треперене пред телевизора и притичване в рекламните паузи за вода :))) Дааааммм, почна се и за 2007-ма - интересно, но и изпълнено със спомени, тъга и желание да сме 2006-та, 2002-ра, 1993-та например :) Интересно как някой, който е правил за теб целия този свят на автомобили и скорости по-пълен, по-щур, по-лудешки обвързващ вече не е там... не виждаш червената скорост и проблясването на каската в едни странни секунди на изпълване и ускорямане на пулса, когато не можеш да мигнеш и само гледаш и броиш - 11, 9, 3, дааааааааааааааааааа........ флагът се развява и след малко победната обиколка завършва с неизменното бързо изскачане от болида, прегръдки с Жан Тод, сваляне на каската, усмивка.... усмивкааааа, да тази усмивка ми липсваше в Мелбърн 2007-ма ... въпреки победата на Кими... не е същото. Изведнъж те залива вълна от неща, които са били, но няма да се върнат....става ти малко тъжно ... искаш си емоцията, онази твоята и едновременно с това и на толкова още хора....тези, които дишаха въздуха на Формулата това лято в Истанбул - мястото, което няма да забравя - луда прелетстна картина от море от хора - цветни, живи, пулсиращи...имащи една емоция в тези часове. И живеещи час и половина с този мирис - на горещи гуми, асфалт и прах, със завоите, скоростта и ОНЗИ звук - единствен и неповторим, и неописуем - звук и мирис, в които потъваш цял и отново и отново всяка минута, когато чуеш свистене, бръмчене, ускоряване...все едно се пълниш и няма място за нищо повече от удоволствието, което изпитваш...рай... та това ще ми липсва, Шуми беше човекът, който ми даваше много повече, този който още от първия миг преди 15 години погледна с един специфичен пламък и жар и си казах: Да, това е! Ще бъдем заедно на всяко състезание, за да им покажем кой кой е :)! И не се излъгах! Ако някога мога да кажа нещо на Шумахер може би щеше да е: Благодаря ти! Вярвах, че ще направиш всичко това! И не бих казала това, което е вътре по-надълбоко... защото тъгата е нещото, което ми показва отново и отново колко много е било хубавото и изпълненото... а сега сълзите могат да си текат спокойно :) до следващата неделя, когато лекото свиване на сърцето ще ми напомни....пак....и отново...

Защото аз видях как моят любим пилот се разбива в една стена с 300 км./ч. и остана завинаги на 34...

Да, наистина съм, защото е наистина ужасно да загубиш някого по този начин...

Дразни ме това изнервящо вууууу, вуууу, което непрекъснато се чува от екрана ;-) Но заради Шумахер не един път съм гледал и то с удоволствие. И още не мога да преживея последната му загуба, която постави най-нелогичния възможен край на кариерата му - с техническа повреда буквално на секунди преди финала.

Така че да, човекът си беше магьосник и правеше от състезанието нещо много повече, отколкото то по принцип представлява...

Рядко се срещат мацки, които си падат по Формулата, а и по футбола...Само не казвай че си фенка и на Загорка и Каменица!

Рядко се срещат, наистина :) и аз почти не познавам такива. Падам си най-вече по Формула, волейбол, тенис и футбол :) но и по куп други по по-малко, но ми доставя удоволствие да ги гледам - сред тях са даже ски скоковете, снукър и кърлинг :)
Колкото до бирата - предпочитам Туборг и Мърфис :)

jalko che veche ne e na pistata - shteshe da e shampion!