Постинг
20.10.2008 21:46 -
Край на въпросите
Автор: gioia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2263 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2008 21:49
Прочетен: 2263 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 20.10.2008 21:49
.
.
.
.
.
.
.
.
.
Винаги съм се питала какво е усещането да захвърлиш дрехите в тъмното на пясъка и да тръгнеш по лунната пътека.
Какъв е денят, когато не получиш пощата си.
Кога е неделята, в която само облаците те виждат.
А побутването по гърба е направо милувка.
И защо е облекчение, когато си на хиляди алени пръски, като разтрошени зрели нарове по пода.
Като нахвърляни безразборно топли и лъскави капки.
Защо е спокойствие, когато подстригваш косата си.
Когато не се и опитваш да отлепиш устните си една от друга.
И не питаш къде са се скрили облите камъни с етикет “оптимизъм”...
Има дни, в които дори самотата е по-пълна от теб.