Почакай докато измисля играта за днес.

Докато докосна с вода очите си.

Приятно затворени след съня, в който дишах преминаващото ти тяло.

Котвата е забита дълбоко в пясъка, а аз бода ходилата си в чакане.

Не мога и не искам да мисля.

Препълвам върховете на пръстите си с желание.

Да се случи и да може.

Да искаш, това което опитвам с език по дланите си.

Нежно, солено и почти невидимо.

Ръцете ти са големи като рибарска мрежа.

Но топлят като ръкавиците от зимата със захарния памук.

Не мърдай. Броя бенките по гърба ти, които виждам в тъмното.

Под тежестта на краката ти, обгърнали моите.

Не усещам тежест, а само сияние…

Очите ти може би, втренчени в мен, когато заспивам за миг

Или вълната преплетена с дъх и копнежно разстилане…

Колко хубаво било

И почти неочаквано

Докато иззвъни часовникът или дойдат мислите,

Онези от някъде,

Не спирай да мислиш за мен,

Когато затворим вратата.

Асансьорът се движи и надолу и нагоре.

Повикай го.