Прочетен: 2933 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2012 10:55
Почакай докато измисля играта за днес.
Докато докосна с вода очите си.
Приятно затворени след съня, в който дишах преминаващото ти тяло.
Котвата е забита дълбоко в пясъка, а аз бода ходилата си в чакане.
Не мога и не искам да мисля.
Препълвам върховете на пръстите си с желание.
Да се случи и да може.
Да искаш, това което опитвам с език по дланите си.
Нежно, солено и почти невидимо.
Ръцете ти са големи като рибарска мрежа.
Но топлят като ръкавиците от зимата със захарния памук.
Не мърдай. Броя бенките по гърба ти, които виждам в тъмното.
Под тежестта на краката ти, обгърнали моите.
Не усещам тежест, а само сияние…
Очите ти може би, втренчени в мен, когато заспивам за миг
Или вълната преплетена с дъх и копнежно разстилане…
Колко хубаво било
И почти неочаквано
Докато иззвъни часовникът или дойдат мислите,
Онези от някъде,
Не спирай да мислиш за мен,
Когато затворим вратата.
Асансьорът се движи и надолу и нагоре.
Повикай го.