Постинг
30.07.2008 22:48 -
Малките стъпки
Най-хубаво е когато нямаш думи.
Безкрайно, дъговидно, памучено усмихнато...
Да си лапнеш пръста в собствената си усмивка и да обхождаш с невиждащ поглед някакви точки, а очите ти всъщност са само застинали в мешавицата от името в звънящия телефон, ръката през кръста и синята вода от очите му, която те е пропила. Неща случили се сега, преди и тогава...
Безвремие.
Спокойно мога утре и да изчезна...
А сега -
Ужасно силното желание да крещиш някъде, където ще те чуят само изтръпналите храсти и къртиците.
От щастие.
От любов, потопена сякаш в река от разбити белтъци.
Искам да имам повече уши, във всяко от тях да скрия гласа и смеха ти. До премаляване. Сега се събира на тънки захарни струйки чак до върха на носа ми.
Кънтиш и ме гъделичкаш на топли и къдрави усмивки по цялото тяло.
Не виждам и не чувам нищо друго.
Чакам от толкова време да усетя сладкото и нежно трептене точно на едно определено място на устните си - там, където можеш да си само ти.
Не знаех, че гласът ти е вятърът, който съживява вълните ми...
Пресъхвам (клиширано?), когато те няма.
Факт.
Безкрайно, дъговидно, памучено усмихнато...
Да си лапнеш пръста в собствената си усмивка и да обхождаш с невиждащ поглед някакви точки, а очите ти всъщност са само застинали в мешавицата от името в звънящия телефон, ръката през кръста и синята вода от очите му, която те е пропила. Неща случили се сега, преди и тогава...
Безвремие.
Спокойно мога утре и да изчезна...
А сега -
Ужасно силното желание да крещиш някъде, където ще те чуят само изтръпналите храсти и къртиците.
От щастие.
От любов, потопена сякаш в река от разбити белтъци.
Искам да имам повече уши, във всяко от тях да скрия гласа и смеха ти. До премаляване. Сега се събира на тънки захарни струйки чак до върха на носа ми.
Кънтиш и ме гъделичкаш на топли и къдрави усмивки по цялото тяло.
Не виждам и не чувам нищо друго.
Чакам от толкова време да усетя сладкото и нежно трептене точно на едно определено място на устните си - там, където можеш да си само ти.
Не знаех, че гласът ти е вятърът, който съживява вълните ми...
Пресъхвам (клиширано?), когато те няма.
Факт.
Мисля си за политическата обстановка в м...
МИСЛЕНЕТО КАТО НАЙ-СЪЗНАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ ...
Facebook се срина. Услугите на Meta са н...
МИСЛЕНЕТО КАТО НАЙ-СЪЗНАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ ...
Facebook се срина. Услугите на Meta са н...