.
.
.

Счупи се – така, както си беше в кутия. Неочаквано изпусната. Не от ръцете. Звукът – по-глух от всякога. Познат.     Час, след съня, в който ти беше чайка в очите ми. Изневиделица – ...и все така, като за първи път.   Спрелият дъх; металният вкус в устата и чили в очите...   Сивите капки дрънчаха силно по пода. Като стар будилник, който взривява съня...





Има езици, в които сън = мечта...

Прескочи будилника, изтрий съня, нарисувай сивите капки в ярки багри и ги поръси в пламъчетата на очите си! :))) Светът е място, в което няма време за дълго тъгуване, а животът е калейдоскоп, в който дори парчетата рисуват причудливи прекрасности, затова е вселен в душата ни Фениксът - повикай си го! Усмивка. Шарена.

без часовник, с гума, бои, смях и пламъчета от очите ми :)
Разбуждам Феникса... да порисуваме в изгорялото...
Дали след още малко време ще се гмурна в нов сън :)?!

хареса ми атмосферата на този сън; има някакво приятно усещане за утаяване, лека меланхолия, скрито разбиране, на което е хубаво да се оставиш докрай; стига само цветни врели-некипели и бързане да избягаш - може би има скрито послание:), а и светът има нужда и от сивото, за да се пази хармонията; това тук точно се справя блестящо

Благодаря... :)
А прехвърчайки над него с твоя поглед, затвърдих това, което беше вложено, забелязах още нещо, което може да видиш, само някой следващ път и... дори си добавих още няколко картини :))

хахахаха... интересно... като се връщам да чета коментарите и е сякаш... малко като престъпник, който се връща на местопрестъплението :) да прибере някоя улика...
оглеждам си мястото и търся забравена угарка или копче...
хаха... следващия път няма да пипам дръжката на прозореца :)))
(Не знам защо ми хрумна точно това, точно тук - след месеци, но..)

Уилям Карлос Уилямс ще излезе прав, че спомените или свидетелствата за минали неща отварят неподозирани светове:)

е няма такъв тероризъм ;)
Добро утро слънцето облиза каймака от чашата кафе :)