Хълмове, кулички, спокойно зелено и цвят на бисквити.   Топло, памучено. Силно пренесено. Лимонено. Споменно.
Бъдещно.   Сладоледени топки, и ядки, и карти разбъркани. Паднали клонки по пейка кафяво утихнала. Сгъваме листчета с помисли, погледи, шантави дарове. Шапка оставена, рецепта за гъби, 
усмивка – 
растяща луна.   А отнякъде лае лисица.   Изпразвам джобовете – концертни билети, дъвки и корени.
Неизпратени писма за бутилки.
Събличам палтото. Отпивам от чашата и запушвам...   Лежа под прозореца и гледам дъгообразната извивка на устните ти. Преливаща усмивка след дъжда...

прекарала лирическата, и малко тъжно обаче... много ефектно беше това с корените от джобовете :) и писмата за бутилки... ами ако бяха бутилки с писма ;) а тази лисица откъде се взе, развали магията и натъжи края :( ах, защо не бях Кумчо-вълчо - щеше да види тя :)))

!!!

лисица - малка, рижава, сладка и градска - от парка :) за мен си е топла и копринено мека - галя я по главата :)

:)))