.
.
.
.
.
Нещо повече от миризма на мандарини във въздуха странно сгъстен, като затворена за отлежаване в буркан мисъл – като една от двете посоки на метрото, което хващаш, когато не четеш табелата пак е ужасно далече в края на пореден път, а очилата са вкъщи под вестника около спортните страници... ... и още страници, които едва прелистваш, защото четеш нещо хиляди пъти, страниците - през които препускаш докато пробие светлина под дясната щора, огънатите страници, скъсаните страници, загубените... прескочените... стра-ни-ци-ТЕ   ТЕ. Двамата. Отново са там. Винаги там. В буркана. Когато не мигаш и спреш дъха си, крайчеца на ушите сякаш леко се изостря дяволски нагоре, по бузите минава тръпка с цвят на руж и слиза до върховете на пръстите на краката... тогава можеш да ги усетиш да плуват в теб. Странно. Не изтичат...
Чудесно.


Топло-гъсто и странно пълно, като гърненце с мед.
Всичко е на мястото си...

...или две шестини :)
ооооооооо..... а това греяното с канелката и портокал... в прозрачната чаша с метална дръжка - даммм, ето - върнах се там, откъдето пробвах да изляза хахаха...:)
Дени, наздраве и скоро да го пием там на един ъгъл в Париж-а, където го пих преди месец :)
... за гърненцето - според зависи, нали знаеш - при мече - пълно гърненце :)

ще го пием и ще си пеем: Ах, Париж-ааааа :)
А Париж... ти знаеш <въздишка, със завъртане на очите>
Целувки!