59
58
57...
...
Сутрин.
Защо навивам часовника си дори и през отпуска? Безумно е. Няма да пропусна нищо и без това... (не)(О)съществено.

Гларусовите крачета щракат напред - назад по остъкления таван на терасата - виждам ги отдолу през стъклото.

Една по една.
Зелена щипка изпада от шепата ми чак на най-долната тераса. Колко неща са изпадали от тях напоследък... ей такива - незащипани, но и онакива - зелени... Странно, попадането в тях е доста по-рядко събитие... хммм-пти-дъмпти.

Спокойствие. Изпружвам си краката и гледам синьото между стърчащите дърво и нова безумно грозна кооперация. Затова се отмествам - надясно е относително празно... пълня си с още шум ушите - между глътките кафе и единствената цигара за деня - от улицата, крака, гласове, колички, сладоледени витрини, отварящи се магазини, ревящи хлапета, пляскащи джапанки... обожавам този шум, още от малка, като се събудиш с него - значи си жив... усмихваш се, някога се усмихвах между вик на гларус и гукане на гълъби - сега почти ги няма - изчезнали са като едни картини от детството, лятното обикаляне на полякините с крем Нивеа, опашката за бял сладолед Ванилия за 24 ст., хот-дог-а с лютеница, любимия мирис на хотел на морето - примес от вносни цигари, парфюм и кока-кола и препускащи към електронните игри руси англичанчета...

Следобед. Зарчета. Отново хотели - този път на Монополи... Припявате ли? Хей, ти си - хвърляй...
Хвърлям. Хвърлям мислите по стените, ъглите, таваните, пълни със спомени... често когато затворя очи си представям че от кухнята ей сега ще влезе прабаба ми с бухтите, аромата, тъмните, топли очи... че ще погледна към усмивката на баба ми и ще звънне телефона - онзи стария, черния с шайбата и дръннннн...

Дръннн... върни се. Превключи каналите. нагласи звука и пей - така като си пееш, когато си хепи и когато не си... и когато СИ и не СИ...

Полунощ.
Като на.... Глупава мисъл - Нова година? Хахаха... пожелай си нещо тогава... и този път не го изпускай.

Остави щипката - изглежда красива отгоре. Зелена.
Утре сутрин ще е изчезнала. Като всеки друг път.
Ще бъде хубаво време за плаж. 
И за цитронада.
Свежа.

Чета субтитрите... "Изводът е, че от сладкото пръстите стават лепкави..."
...от мокрото - мокри, от топлото - топли, от мои - твои...