...
...
...

Звъни вече трети път тоя телефон. 
Ставам. 
И да искам никога не мога да изляза навреме. 9 и 12 - е, супер - бързам, но ми убиват обувките - не е лесно, едва се насилих да вляза в тях от джапанките... (винаги ми е трудно да затворя лятото в буркана) ....имам пясък още по сака даже... искам си отпускааааааааааааааааа :)
Студ в тази София. 
Вали и е сиво.
Гадост. 
Работа. 
Бъка със спам. 
Боли ме главата. Защо нищо не ме болеше в блаженото време по морето и насам-натам, а :)? 
Щъкат по коридорите. изкуствени усмивки. Не съм на кеф или просто ми идва нанагорно от първите дни...? Омръзнали са ми - здраво. Искамммммм... да обзавеждам къщи....ох, стига - впервай очи пак в компютъра и продължавай...
Вируси пак. Всички са болни. А нямам време да боледувам. Подсмърчам и пия упсарини. Ще го преборим. Както всеки път.
Нова колежка. Дали да не я заведа на обяд тия дни? Ужас, тъпотии пак от мен - майка Тереза.... да си проклинам възпитанието ли какво ли вече... А пък скоро направих едно добро - май няма да се повтори :) че така се извъртяха нещата....
Всички са като зомбита наоколо. Добре, че не съм ходила никъде откакто се върнах освен на работа. 
Дали с другите е така? Не че на някой му пука. Никой не се обажда - ни вест, ни кост. А всъщност на кой ли съм му притрябвала....
Усмивката ми е някъде в петите...
Как искам да грабна време... малко поне и то скоро... да мога да го попилея с кеф :)))) нали обичам да пилея с пълни шепи... Нямам свободен миг да се замисля за нещо от приятните неща или да се отмисля от сериозните...
Нито секунда.
О, да - намерих време да гледам волейбола...нооооо....за любов време винаги имам скътано или отгризнато някъде :)))
Сега търся още.
Време.
И слънце.
и...

Но няма да издавам тайни сега тука, я! ;-)

И... даже и в петите... усмивката ти отива!!! :-)

И... ако се завръщаше на работа с кеф, това би означавало, че почивката е била пълно разочарование! А не вярвам да искаш да не правиш разлика между работа и почивка, нали?

Аз съм вехтошарка... вървя подире ти... и събирам твоите огризки... Обичам да си представям, че си искала да ги споделиш с мен!

И... ако ме питаш, колкото и да е откачено на пръв поглед, мисля, че не е зле все пак да поканиш новата колежка на обяд! :-) Понякога си струва да проявяваш доброжелателност към тези, с които си обречена да се пържиш на същия огън... С които споделяте общия казан с катран, ако мога така да се изразя... Никога не знаеш кога този дребен жест ще ти се върне стократно с лихвите. А освен всичко друго - току-виж откриеш човешка душа, с която ще ти е приятно да прекараш половин или един час в приказки. А това, само по себе си, никак не е малко.

Май пак се разприказвах много! Извини ме! Просто съм толкова щастлива да те видя отново тук!

Целувки! :-*

капучино - ще ти подейства добре; и.. усмивки - имаш ги от мене :):):)

А познавам и други,които си отгризват оттук оттам...
То затова вечно не стига...Гризат го от всички страни!:))Искам и аз времееее...искам си и аз моренцетооооо...Честно да ти кажа,ако щеш вярвай,но тази дума зомби цял ден ми се върти в главата...Някак доста ги виждах около мен...
Странно...Нищо против хората,ама имаше нещо в
изражението им...Дали ще е от есента...или причината е друга?А може и да е в мен...