Хей, хайде да се разберем...
За път или за пътуване става дума :)))
Ох, давай - пиши... то ще стане ясно :)


Пътуването...
Така ме привлича, дърпа, търси. То само - аз не съм виновна :))
Мога за секунди да реша да тръгна нанякъде, без да се замисля защо, с кого, как... Още на първата част на въпроса: „Ще дойдеш ли...“ съм отговорила: „ДА!“ ... Сигурно затова мога да приготвям багажа си за 10 минути... :))))


Обожавам да пътувам – повече да ОТИВАМ, отколкото да се ВРЪЩАМ, обаче... Хаха, сигурно защото обичам посрещанията, а не разделите...


Много пъти, докато слушам музика по пътя за морето, се питам защо часовете, които трябва да минат не ме притесняват, дразнят или натоварват – заради мястото, където отивам или заради емоциите, които непременно предстоят... или защото това е един вид бягство, едно поредно търсене, една промяна, една следваща крачка? Но дори, когато бягам отивам, дори тогава се връщам... Просто трябва да се движа :)
Дори и без посока, дори и без точна цел...
Дори и кръговото движение има смисъл :)


Пътувамммм. Като крехко листо, едва седящо на седалката, с музика в главата, с картини пред очите, опирам нос в прозореца и ги прикачвам към звуците... слънчогледи – цветовете на слънцето преливат в нежната музика... тъжната музика достатъчно добре се оплита с малките къщи и дворчета в поизоставеното село... зеленото се смесва с вкуса на ментова дъвка в устата ми и скоростта... стигам до отплуване, докато синьото на морето профучава покрай една от страните ми... топли прасковени цветове, сладост от грозде... играещите деца ми носят аромат на топъл хляб и домашна лютеница и вече не ме свърта на седалката... спираме, пием лимонада с няколко толумбички и отново се изстрелваме... Рошав вятър гали косата ми, пръстите ми барабанят по коляното, докато поредната дива песен оглася ПЪТЯ... :)))


Пристигане, оставане, тръгване, връщане, оставане, тръгване, пътуване... и пак, и пак, и пак... Така пътувам в себе си... защото този път е и един друг път.

даммм... знам - от една порода сме :)))))))
И на теб много... и все запомнящи се ;)!
целувки!

само да тръгвам

Всяко заминаване е едно малко умиране

Косата ми - зелена, очите ми - пътища, душата ми - скитнишка...

започвам да се питам.... не, преди време се питах... сега вече не ми е чудно защо... и ти така, и аз така... :)
Като отражение в прозорец... или вода - може би странно сравнение, но мисля, че ще ме разбереш :)

Ще тръгваме или напротив :)))

Човекът е човек,когато е на път :) Много е хубаво да пътуваш,да се почустваш малко като скитник или номад.Много е вдъхновяващо и зареждащо.И не е важна крайната цел,а самото пътуване до нея.

А гледам и Wonder пътува насам-натам. Тук голяма сладост от грозде. )

здравей, радвам се, че погледна във Вила Вилекулата ми с перка и един крак в морето :)
Грозде все още има - при мен целогодишно, виж - стафиди не предлагаме :)
До скоро!