***
Хвърлям, тичам и ровя с пети... 
Чак ми се вие свят и ми пресъхва устата... 
После първо потапям пръстите, пробвам, изпъвам и изтръсквам.... ббрррр....леко хладно, обаче преди тази мисъл да се пробва да ми резне достъпа, вече глезените ми се люшкат в пяната – адския кеф – чак ушите ми се изпъват нагоре, като на котка, която галиш по врата... Просто безумно искам да я попия тази цялата вода в себе си – мушвам се леко и бавно и плискам с ръце – хахаха :))), виждам я синьо-зелена на пръски по тялото и раменете... ако извикам ще изкарам акъла на гларусите... ето, един върви по пясъка (крилете му са на ремонт явно) и ме гледа подозрително, сигурно си мисли – Поредната откачалка, която даже и не яде нищо, което да изпусне, само се блещи в тва море, като за последно с усмивка до края на ивицата... :)
Стискам лудо водата с пръсти, хващам я, ох... боцкат някакви миди ужасно приятно... натискам ги надолу в пясъка и си слагам пиратска превръзка на главата от зелено водорасло... Правя дупки с отворени длани в прозрачно-синьото и дишам силно – чак ми изтръпва носа, като газиран... 
Хайде, не се мъчи да чакаш повече :) давай го... Онзи момент, в който се потапям  цялата .... като един друг такъв – от пулсиращ и топломъркащ до див и режещопръскащ... 
Не излизам, наслаждавам се, имам вода навсякъде, косата ми лети медузеномека, правя кръгчета по дъното с нокти, а знам че остават само миг... странни мисли ми идват за секунди, защото когато съм пълна не ги различавам...  като тази, че все едно се целуваш с водата с цялата себе си... огромна поглъщаща мокра целувка... 
Ще ме търсят, а няма да ги чуя, имам звук на море и тънки като пластинка рибки в главата си... Излизам, но ще се върна... всъщност затова го правя... заради следващия път... чак до последния :)!

Много въздействащо! Благодаря ти.

Безкрайно пълен хубав ден и морскодъхаво настроение от мен, lava :)!

но твоята чувствителност ми напомня донякъде онази, неповторимата, на една отдавна загубена 19-годишна поетеса от Бургас... Същите символи! Омагьосващо е! :-) Не знам къде се намираш в момента, но аз наистина крача по брега само на някакви си 40 километра на север от плажа, вдъхновил онова момиче преди повече от 30 години... И твоите думи отекват в душата ми. Попиват в нея както морската пяна по пясъка... Благодаря ти, че те има! :-)

...много такива пълноводни пълнопотапяния ти желая :)!

благодаря за думите! На 398 км. от любимия Бургас съм, но ароматът и духът на морето са винаги с мен... дори ми се причуват гларусите :)))
а това чувствително момиче го усещам като себе си...
Поздрави!

на теб също! :)

мисля, че се казваше Петя Дубарова и не знам дали доживя 19 в онези мрачни времена, но пишеше наистина хубаво...

смятам,че тънкия намек беше да не се къпем само в неделя едва ли не през лятото :)))))

е, просто няма коментари като на зомбираното зайче :)) ще ме убиеш от смях и няма да пиша след това :) ще трябва да ме заместиш...
коментара няма да го коментирам, ти си знаеш, че тънкия намек не е този...:)))

Весела,мокра,морска...ЛЮБИМА ИГРА!:)))))
Обичам морето.....нищо,че има медузки и режещи мидички...Усещането да потънеш във водата,да те обгърне отвсякъде,да се съединиш с нея е ужасно хубаво!!!:)))

Поплувах из морето на думите ти :)

Много ярко и осезаемо. Замириса на море. :)

Морски, безбрежни и ВЪЛНуващи сънища на всички :)))

ами те другите хора са си казали каквото трява, няма нужда и аз да им преповтарям думите [освен :) тези на zombayo]..

:))))))))))

ako bjah more napravo shtjah da te pogalna da znaesh i da ne izlznesh nikoga.
V.

Последните дни все се потапях в морето с такова удоволствие и желание. Точно така.
Усмивки!