...
Никакви 
такива
онакива,
някакви...
скърцащ по зъбите пясък,
щипе и боде
краката надрани
солено
и гневно!
Махни си ръцете
и усмивката доволно зяпнала
и студа на бялото
от очите!
Ала-бали 
неясности
и така и иначе...
Я, по-добре си хвъркай безцелно...
само внимавай
за заплитането в клоните -
боли...
изсъхваш като есенно листо,
неподвижно
свито
сухо 
петнисто кафяво
цигарено...
Знам го със сигурност.
Предупреждавам те въпреки?
Ха, остава още и да ми пука за теб...
Не се обръщай
предпочитам да обърна гръб на гърба ти
иначе...
може и да не успея...