Януарска топла нощ, пиано, бар, силуети, светлини, приятели...
...
Мислиш ли, че тази лудост е нещото, което чакаш толкова време.... задъхано, разперено, крещящо и до болка наситено...? 
Нищо не говореше, че ще се появиш онази вечер, там в тъмнината, между песните, дима от пури и пианото... когато леко ме обгърна с поглед и ме спря... завинаги. Ще пееш ли с мен, ме попита и аз останах, въпреки себе си, въпреки това, че никога не съм го правила, въпреки неясното... или заради.... Пръстите ти бяха обгърнали микрофона, долепен до устните ми и твоите....не помня вече какво сме пели...казаха ми после, че били песни ... за любов, за болка, за тъга, за море и мечти... какво значение има щом тази нощ (все пак беше след 1ч. ) беше една песен... Една врачка предрекла, че ще се срещнем – точно на 13-ти ли - попитах аз, смеейки се. Да, не питай, може би винаги сам чакал точно теб... истинска, жива и пламтяща, ти не си като останалите. Недей, иронично ти говорех – ти имаш всичко, само не ми казвай, че са ти омръзнали силиконовите красавици и пищните девойки, които дебнат всеки твой поглед ... Виж - погледът ми е само за теб, не искам всичко онова, искам теб и три деца....ела... имаш толкова нежна кожа... не си като всички... И слушам тихо и внимателно какво можеш да дадеш на човека до себе си - странен разговор за бар... Забрави ме, не искам и да си помисляш утре за мен, забрави, че сме били заедно и че си ме искал... ние сме от два различни свята... Синьото на очите ти ме подлудява....Потъвам, опивам се в устните и ръцете ти, но спирачките са толкова големи и силни, след толкова катастрофи... не ме гледай така, защото ще пламна и никога няма да можеш да ме угасиш.... пусни ме, не искам да тръгвам, но трябва....сега, иначе никога няма да си тръгна... не ми звъни нито след 20 минути, нито никога... въобще не чувам музиката, не знам къде сме, само хапя устните си, за да не ги оставя завинаги при теб... тръгвам! Събуждам се към 11 с дъх на есен, с топло свити колене и сухи, червени устни, копнеещи за теб... забравям те, завинаги... нощта ще остане някъде там, преди изгрева... Смс... в рими...обяд? Смс в рими и от мен - шега – забрави, че си ме виждал, аз съм сън... а те искам до безумие...Не се отказваш, знам, аз затова и те харесвам, но никога няма да го разбереш...освен ако не приема... ...Не искам закуска... преситена съм с теб... отключи ми, моля те (признавам - целувах рамото ти докато спеше преплетен с мен)... тръгвам, ще се видим, когато успееш да ме уловиш, оставям ти часовника си... 
отнасям те...
завинаги

Невероятно...,човешко!

perfect.....

нежно.. и страстно.. и чувствено..

Жена - мечта за всеки мъж... ;)

Благодаря, мило!

:)

Обичам пиано-барове... И истории за любов... С неясен край...

А края не се вижда никога, нали? :)

... има любов, която няма край, въпреки обстоятелствата, осъществяването и случването...
тази е такава :)
е, край може и да има, когато отида на едно по-добро място някой слънчев ден ... но кой знае...

Разбирам за какво става въпрос... повярвай ми :)

Красиво и... пресищащо... Благодаря ти, че ми позволи да го съпреживея...

:)

сякаш бях там :)