Постинг
30.04.2007 17:11 -
Четири
Автор: gioia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4083 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 01.05.2007 01:41
Прочетен: 4083 Коментари: 24 Гласове:
0
Последна промяна: 01.05.2007 01:41
Земя
...Излезе и разпусна косите си, един немирен кичур я погъделичка по бузата и тя го прибра зад ухото. Мина покрай препичащото се на слънце жълто куче, блажено легнало върху едното си ухо и се разсмя. Вървеше бавно, докато свърши улицата в теракотен цвят, после спря, сви вляво, огледа се и прескочи дървената, обрасла с треволяци ограда. В къщата отдавна не живееше никой, но дворът беше странно красив, цветен и див... Харесваше тишината му. Нещо тупна до нея... не обичаше ябълки, но се наведе и я вдигна... за него. Тревата беше толкова различна и игрива... жилавата я драскаше по краката, леко влажната за малко не я разтанцува, а високата направо и се пъхаше в ръцете. След малко намери пътеката и тръгна по нея. Омайваше се от играта на лъчите между дърветата, от аромата и от закачливото шумолене на листата...Говорете си за мен, помисли си тя и прихна в смях...ето, вече и с дърветата си общувам. Често спираше до някое и прокарваше пръсти по кората му... обичаше това усещане, беше различно при всяко. Харесваше и кадифените мъхове. И дишаше, дишаше, за да има в себе си тази свежест...
В края на пътеката вече се виждаше поляната - сочна, гладка и жива. Като залив е, помисли си, отвсякъде гора, само едната и страна не се вижда къде свършва. Там някъде в далечината го видя... прав, разперил ръце, зареждаше от слънцето. Лек вятър рошеше косата му. Спря, обичаше да го гледа... и да го усеща, без значение дали е до нея. Облегна се на едно дърво и впери поглед напред, стоя така докато той се смеси с тревата, небето и жужащите... После се обърна, видя я и я извика с поглед. Усмивките им се сливаха, докато вървяха един срещу друг. Никой не каза и дума. Подаде му ябълката. Изтърколиха се на тревата и загледаха в синьото... Харесваше и да мълчи с него. Само мислите им се сливаха и оплитаха, като облаците горе... Обичаха да си казват толкова много...
Въздух
... Чуваше го как диша все по-бавно, допряла чело до брадичката му. Беше и топло, а устните и все още горяха и пулсираха.... отви краката си, обичаше петите и да светят като речни камъни на лунната светлина, която се промъкваше през прозореца...Той се сгуши и обгърна ханша и с крак, навън ставаше все по-тихо... Усети как се унася... ... Събуди се преди него, леко премести ръката му, видя усмивката му и се поколеба дали да стане. Навън се чуваха стъпки, разговори, миришеше на кафе и смокини... Изпълни я радост, че бяха избрали точно това място. Измъкна се леко и застана до отворения прозорец, наведе се леко и пое от цветната картина навън... хлапетата вече гонеха някаква топка, прескачаха бабите, които ги преследваха с кекс в ръка, а момиченце с панделка, съсредоточено поливаше цветята си и им говореше... Белите къщи се разбуждаха... Знаеше, че я гледа, усещаше погледа му... обърна се и потъна в усмихнатите му очи. Вятърът се пошегува и издърпа чаршафа... Целуна я... ...Когато погледнаха отвисоко, видяха, че в стаята свети... Вода
...Може би беше лудост да тръгва така. Той не искаше да и казва за това пътуване, но го усети по тъгата в погледа му, когато мислеше, че не вижда как я гледа нощем... Знаеше, че ще бъде там следобед и за нея това беше най-важното... Беше силна, дива и опасна, когато искаше нещо... Нямаше какво да я спре да бъде с него... Смачка листите и ги хвърли на пода, не мислеше за нищо друго, изтича през входа по влажните павета... Роклята и се вееше, облизваше краката и докато тичаше. На ъгъла спря, разкопча любимите си високи обувки и ги остави на улицата, пред смаяния поглед на жената, която продаваше кестени... Виждаше вече фонтана, беше съвсем близо... Пак започна да вали... Тя се усмихна... така беше и в първия ден, когато се видяха... беше седнал на ръба на фонтана и гледаше уличните музиканти, пееше и си тактуваше с някаква книга, после я видя... после заваля, после се оплискаха, после я погълна и водата му все още беше с нея... Подмина фонтана и слезе по стъпалата към крайбрежната улица. Промъкна се през върволицата от хора и стигна до пристанището... Нямаше го! Въздухът просто като, че ли свърши, а тупкането си го чуваше дори в очите... Някакъв друг кораб беше на същото място... Тогава го видя в далечината – беше качил единия си крак върху сивата каменна пейка, която преливаше от сълзи при всяко сбогуване и посрещане и гледаше към морето... Приближи го... ...Докато я въртеше около себе си, опитваше мокрите му коси, които минаваха през устните и... капките от очите и са смесиха с водата на устните му... заваля... пак... и ги заля до неспасяване... Никой от тях не викаше за помощ... Стичаха се на струи... огнени... Огън
...В оранжево-червени пламъци. Играещи, пукащи, пълзящи... оплитат се в страстен танц... До нажежаване... Разтапяне... Преливане... Овъгляване...Тлееща жарава... Огнена игра. Запалваше я всеки път, когато я погледнеше, запалваше го всеки път щом прелееше...
Допадна ми както идеята, така и написаното! :))
Поздрави! ;)*
цитирайПоздрави! ;)*
Благодаря ти много, comfy!
цитирайМного е готино!!
цитирай... няма нужда да повтарям comfy ;)))
Прекрасноо :):):) На мен много ми харесва! :)))
Поздрави! :))
цитирайПрекрасноо :):):) На мен много ми харесва! :)))
Поздрави! :))
Стилно и изискано!
Поздрав!
цитирайПоздрав!
Радвам се, чи ви е харесало...!
Сладки сънища ви желая (на някои езици за сън и мечта има една и съща дума :))!
поздрави!
цитирайСладки сънища ви желая (на някои езици за сън и мечта има една и съща дума :))!
поздрави!
Благодаря, krasi7!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
се пренесох в друг свят и в друго време :)
цитирай
9.
zombayo -
Браво ! :)
01.05.2007 11:24
01.05.2007 11:24
Интересно дали само в моето въображение всичко беше във вид на "anime" :))
цитирайОбичам да пренасям и да се пренасям...:), също както и ти.
А това ... мисля, че може да го има и в реалния свят :)
Поздрави!
цитирайА това ... мисля, че може да го има и в реалния свят :)
Поздрави!
Хмм, интересно, дали...:)?!
цитирайблагодаряяяя ти! Точна както винаги :)
Радвам се, че се върна....обещавам да те зареждам с още :))
цитирайРадвам се, че се върна....обещавам да те зареждам с още :))
ще си помълча...
цитирай:)
цитирайхареса ми, бравос
цитирайпросто прекрасно :)
цитирайблагодаря :)
цитирайtrevistozelena, радвам се, че си била тук... дано ти е доставило хубави емоции.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
спокойно, нежно и отпускащо... благодаря!
цитирайjust perrfect !!!!!!!!!!!!!1
цитирай
21.
анонимен -
еха
08.08.2007 20:41
08.08.2007 20:41
Чак сега го прочетох но е просто наслада!
цитирайJuly Morning
цитирайземя: http://www.2photo.ru/uploads/posts/1176836986_1.jpg
въздух: http://2photo.ru/uploads/posts/1185869591_the_4_elements___air_by_santiex.jpg
вода: http://www.2photo.ru/uploads/posts/1176836852_the_4_elements_water_by_santiex.jpg
огън: http://2photo.ru/uploads/posts/1185869756_the_4_elements___fire_by_sa.jpg
цитирайвъздух: http://2photo.ru/uploads/posts/1185869591_the_4_elements___air_by_santiex.jpg
вода: http://www.2photo.ru/uploads/posts/1176836852_the_4_elements_water_by_santiex.jpg
огън: http://2photo.ru/uploads/posts/1185869756_the_4_elements___fire_by_sa.jpg
Благодаря! Чудесни са...
цитирай