Разнежването идва ей така, изведнъж, неусетно ... също както идва и тъгата - не мога да открия защо най-често двете се появяват заедно при мен - ръка за ръка. 
Идват, попадам в тях, като в топли пясъци и бавно, много бавно излизам - вероятно, защото и не правя усилие да изляза... въпреки тъгата. Тъга от спомени, от неслучено настояще, от мечтано утре...
А днес? Май разнежването си има причина... сънувах те. 

Късчета разнежване

Докосвайки леко с пръсти небето
загасям звездите -
очите ти с дяволски огън пламтят.

* * *

Лабиринтът е влажен, сив и безпътен.
Вървя в тъмнината и слушам - 
гласът ти ме води към теб.

* * *

Кристалночисто е морето.
Синьото страстно дърпа и поглъща -
подавам ти ръцете си без капка страх.

* * *

Вятърът смело разрошва косите ни.
Мирише на лято, на сол, на море - 
неповторимо проникнал си в мен.

* * *

Разчупвам бавно ореха.
Докосвам с пръсти вътрешността му -
усещам душата ти - крехка и нежна.

* * *

Стъклата са мокри от ситния дъжд.
В душата ти хладният вятър се притаява - 
превръщам се в шарено слънце и влизам в теб.

* * *

Носиш ли нещо отдавна за мен?
Имаш ли шепа с облачен прах? - 
Поръсих косите си с обич.

* * *

Черешовото сладко лепне по пръстите ми.
Издухвам сметаната на пухкави късчета - 
отпивам блажено сладостта ти.

* * *

Огънят бавно танцува.
Рисува и чака - 
Възпламенявам се всеки път щом ме погледнеш.