Припомних си едно от най-вълшебните стихотворения на Христо Фотев. За мен това са едни от най-нежните, най-чувствените, най-искрените и най-красивите думи, които са посвещавани на жена!


КОЛКО СИ ХУБАВА!   *** Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!

Обичай ме със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава. Най хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти. Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.

И колко ми е невъзможно. Колко си
ти пясъчна. И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.


Христо Фотев
(1934-2002г.)

Лелеле, много е хубаво :):):) Наистина е едно от най-нежните стихотворения писани за жена... Други не са ми правили такова впечатление, но това... То просто не може да бъде описано с думи... :):):) Поздрави :)

Колкото и когато и да го препрочитам... оставам без дъх и без думи! Само пълна с нежност и любов :)

няма да престана да повтарям, че истинският поет на Бургас не е Недялко Йорданов, а именно Христо Фотев!!

Поздрави! ;))***

Абсолютно съм съгласна с това!
Поздрави :)))

Може би ще си направя блог. Ако ми позволите да коментирам?
Това е едно доста посредствено представяне на думи. Всеки влюбен възкликва `Господи, колко си хубава!` А да не говорим за физиката и краката ти, и ръцете ти.......
А пък comfy нарича и Недялко Йорданов велик? Та той има само едно свестно стихо.

Всеки има право на мнение и коментар. Въобще не споделям твоето в случая, да не говорим за изречението за физиката...
Ако следвам логиката ти - не би трябвало да има стихове и възкликвания вероятно...
Но не е мястото за обяснения... някои неща трябва да се почувстват...

Toва наистина е едно велико стихотворение.Както казва Кити "Всеки влюбен възкликва `Господи, колко си хубава!`",да но никой не го е изказал по такъв неповторим начин както Фотев.Много хора са се опитали да напишат нещо подобно(аз лично съм чела) но въздействието не е такова.

това ми е едно от любимите стихотворения....
Право в десятката:)

това е то да си жена. Кога ли някоя е писала такова електричество за мъж.

А на теб, gioia, ще кажа, че също много харесвам този поет и това негово стихотворение, което си публикувала тук... Трябва да си припомняме някои (хубави) неща.................
:*

Ами....хубаво е да си жена, като изключим....няма да вадя оня списък, дето се размахва от колежките ми :))
...колкото до електричеството - може пък и да е писала :) ако не - все ще се намери някоя, ако я е хванал токът... му :)

Хванал . . и не пуска.

но пък как свети в тъмното...

чак не остана тъмно :)

няма и как да остане... когато откритият е озарен :)
знаеш...

и толкова нежно, което да прочетеш тук..благодаря ти

радвам се, че ти е доставило приятни емоции...