...когато си задавам въпроса, прелита гларус, пада звезда, минутите изчезват някъде в пяната... въртележката на мислите изважда докосване, което трепери сънено в малките часове, трепти унесено в без значение-музиката, цветовете нямат значение, дим, паркирани коли и желание, копринена риза и малко забрава, докато водата от желанията ни потича безкрайно...
отговорите нямат значение когато гледам в очите ти...