Интересно ни беше как ли изглежда Париж в края на ноември и тъй като имахме топла покана от любим човек и място за отсядане, въобще не му мислихме много дали да вземем отпуск и да тръгнем. 
Идеята за приятелска среща се оплете с идеята за обикаляне на града на влюбените и за "бягство" от поглъщащите сили и емоции задължения :)
Билети. Багажи. Нетърпение. SkyEurope. Първите полети след седмица мъгла. Перфектно небе - наслада за очите ми. Уиски в чашите. При мен само за компания и "Наздраве", тъй като обожавам да летя. Реки, градове, парцели. 
Виена. 
Летище, вече познато като роден дом :))) И в сравнение с Франкфуртското – просто по-малка и спокойна приказка. За Софийското – знаем. Влакче. Център. Широоооооки улици. Катедралата "Св. Стефан"... коне, файтони, хора, обрулващ, леденосин вятър, приятно ресторантче, разбира се – шницел с картофи, хляб и вода на масата; Сладкарница с божествени торти, виенско кафе ...хахахаха. Магазин за “Моцартови топки”. Терминал А. 
Перфектен полет, нос на прозореца, малко тъмни и неосветени места, очароващи светлини, магически ивици, приказни мисли – под нас – все едно въртящ се в гигантска купа черен шоколад с карамелени конци или камъни с нишки по тях, слюдено очарование... Обиколка над Париж. Такси. Център. Целувки...
Сутрините. Сега ми липсват сутрините, в които излизахме – малки измити улици, малко хора...

...магазин с хиляди цветя, велосипеди - лични и общински, с които парижаните се придвижват из града...



... сутрешна 20-минутна разходка за вестник, влизане във винаги една и съща пекарна – “Добро утро, четири Пепитос... два кроасана... Довиждане!” Вкъщи. Кафе. Кроасан. Удоволствие. И хайде в метрото. 

Денонощията.
Метрото ми действаше ужасно релаксилащо. Не мислиш за нищо. Не те изненадва нищо. Отдъхваш ... 
Любимата ми "бърза пътечка" ескалатор на Монпарнас Биенвеню :))))

Спирки. 
Улици - големи и доста чисти. Не се налага да гледаш в краката си, за да не паднаеш в дупка. Просто си говориш и гледаш нагоре. 



Разходки. Широки тротоари. Чисти обувки :)))) Отвсякъде - "Пардон"! Разминаване с хора. Карта. Места. 
Площад St-Michel, Пантеона ... пеша през уютния и различен Латинския квартал с малки улички, открихме дори един български ресторант :) ...
Люксембургската градина – спокойствие, тишина, деца, върху понита, патици, цвят, дори и през зимата..... столове, на които седят хора и четат книги... 





В Notre-Dame се чувствах чудесно, въпреки купищата туристи... Атмосферата си ме грабна, стъклописите също

Ето и един елемент, около входа на Нотр-Дам, който си ми хареса...



Заслужена почивка в заведението на ъгъла при Нотр-Дам - малко и пълно, като всички в центъра и онези в Монмартр. Заведения, в които повечето от масите са квадратни и залепени една до друга и когато си седнал отвътре (зад) масата, тя се издърпва за да излезеш :))) Интересно - съседите от двете ти страни, с които почти си докосвате краката и лактите въобще не ти пречат и нарушават личното пространство...

Любимият ни следобеден заместител на чай, кафе и вода (особено когато са почти на една цена) е нашето довело до пристрастяване - греяно вино с канела и парче портокал...ммммм!



Някои вечери преминаваха в типично френски ресторант, бар или на суши :) (има много малко общо с това което ядем у нас :)), останалите ечери - вкъщи в тестване на всякакви видове червени вина и сирена - френско производство :)))) Оценката се потвърди и при свежите глави всяка сутрин.

Един ден - слънце, един ден - лек дъжд, мъгла и пак и пак...
Champs Elysees 
с едно от кръстовищата с регулировчик (повечето бяха афроамериканци)...

и автобусчета за традиционните обиколки по забележителностите :)
... бавно, сладко, лъскаво и нагоре към Триумфалната арка :)
Арката - Стълби в кръг - офффф, пуфффф - паффф :)

Чудесна гледка, 12 лъча... но днес - мъгла и в нея част от Кулата на Айфел :)



Ето и един поглед от под нея :)



...дъждовният и мъглив следобед ни преследваше и в Монмартр, след поредната доза стъпала при огромната Сакре Кьор и площадът на художниците... та чак до вечерта пак там ...
...след разглеждане на малките улички, магазинчета, галерии, крем Брюлето, палачинките и виното...



Същата вечер последваха площад Пигал, музеят на еротиката, Мулен Руж и... и....и ....



...
Двете излизания от централната част бяха до Версай - красота и величие, спомени за кринолини, перуки, момчета тичащи с яребици за кухнята, "Ако няма хляб, да ядят пасти" и мосю Гилотен :)... покрити за зимата статуи, храстчета, подрязани в различни форми, обширни градини и водни плащи, докъдето ти стигат очите:




А ето и снимка зад оградата на опакованите за реконструкция стаи на последните крале:



А второто излизане беше до т.нар. Сити - Дефанс. Може да се види известната модерна арка на Дефанс, която е на една линия с останалите - Триумфалната и арката между Лувъра и Тюйлери.



Арката е до тези сгради с разнообразни форми, небостъргачи и дори надуваемите съоръжения за деца :)





Следва продължение, ако успеят да се прикачат много малка част от 1000-та снимки :)

Здравей, и аз преди броени дни бях в Париж, по простатата причина, че живея около него... ами само искам да те питам дали успя да усетиш духът на града и за тази цел какво е нужно според теб... Браво, постингът ти е чудесен!

Дали защото е било Париж, дали защото е било ноември, или заради разтапящите небцето, очите, върха на пръстите...малки луксове на цивилизацията, които те карат да бъдеш себе си сред многото други наоколо.

Фееричен поглед... очакваме продължението!

каква разходка в събота следобяд...!
Благодаря!

Ама хайде следващият път направо ме вземи с теб, а?

Мерси на всички за мнението :)
А за това да усетиш духа на града, заслугите са си в човека, който усеща :)
Нужно не ми е любима дума, но в случая помага поглед, докосване, ("търкане на обувките") и усещане на улиците, сградите, типичните заведения, хората, особености и забележителности, музеи - които те докосват до други епохи... какво ли още не - гласовете, поздравите, различният въздух дори, природата, храната и в случая виното...
Това важи при мен. Без значение от това дали съм в Париж, Търново, Истанбул или Несебър :)))
А аз и без това не съм от типа турист с карта и точен план на музеите :) Смес от човек искащ да усети атмосферата на града, да се пусне по улиците, да поснима детайлите (ще има таива в другия пост), да поседи в градините, да опита чая, да влезе в книжарниците... добавям и парче от понятието Гурме-турист и почти става...:)

с удоволствие :)

макар и на моменти малко мъглива.:) Знаеш ли, наскоро попаднах на снимки от строежа на Айфеловата кула в Музея за Модерно Изкуство в Ню Йорк. Беше страшно интересно! Една от тях много приличаше на твоята в мъглата.;)

Поздрави!

Ммм, искам и аз.... Другия път скачам в сака на накой..Да ме носят багаж,ако не отида самичка до тогава ;)

много добре, първата снимка нещо ми е особено позната;-) защо ли...
целувки

ами как няма да ти е позната :)
Целувки и чакам Пепитосите :)