.
.
.
... сънувах те с вкус на къпини...

Денят беше хладен. Слънцето сприхаво. Палтото ти мокро. Очите огромни, а погледът леден. Опираше длани в дърво изгоряло, а после чертаеше пътя. Миришех косите ти – бадем и коприва, горих и жулих и мокрих ръцете си. Жилава прегръдка и сол по устните... Черни петна по лицето ми.     Когато ме няма. Живея в съня си.

Снимка: www.lkart.com/AutumnLeaves.html

живея в съня ти...

...имане, живеене в сънна, влажна, а едновременно толкова топла приказност - може да е лудост, но ме дърпа към себе си, като желание да целуваш извивката до ухото :)
Усмивка за теб!

Къпините :))
Хубаво беше

...а къпинитеееее... ммммм :) обожавам ги!
Хм, странно си представих малиновите ми устни, залепени за къпини :) ...интересна смес... за сладкиш

Но аз рядко чета поезия, така че не се възгордявай! :-)
Поздрави от една любителка на сладкиши и горски плодове!

това комплимент ли е :))))?
Сладкишите с горски плодове предполагат също добра основа или набухвател, масло и т.н. и т.н. или според ситуацията и вкуса :)))
Или поне малини + къпини :)
Поздрави!

:)

:) ~ N ~ :)

Ех този къпинов щастливец ;)

Хахахаха...дамммм, може би.
Но с добавки от Ех, Ох, Ах, Ух, Их и Ъх ....

Е, то без тези добавки не е пълно усещането за къпини. ....

така е.... а те къпините са особен вид :)