*
*
*

Happy New Year

Виж, не искам много,
само ръката ти, да я държа
като жабче заспало доволно.
Имам нужда от вратата, която ми открехваше,
за да проникна в твоя свят, тази бучица
зелена захар, окръглена радост. Няма ли да ми дадеш
ръката си през тази
Новогодишна нощ на совите прегракнали?
Не можеш, по технически причини. Тогава
измислям я във въздуха, изплитам всеки пръст,
копринената праскова на твойта длан
и опакото й, страна на синкави дървета.
И ето хващам я и я задържам така сякаш
едва ли не от туй
светът зависи,
смяната на четирте сезона,
пропяването на петлите, любовта на хората.

Хулио Кортасар 

(Превод: Стефка Кожухарова)

...
В първата стъпка на всяка година, никаква мисъл почти, а доста желание... като че запис - стара плоча - винаги първата песен, която всъщност е втората - трудно нацелена, леко треперещи пръсти, не от алкохола, а от друго пиянство - разбира се, леко захапваш от старата, предната песен, пауза, интро, игличката драска и се повтаря едно и също, докато кучето дръпне гирлянда и падне елхата, грамофонът подскочи и двете изречения се повторят, този път в края на плочата... Бенгалският огън никак не пари, емоции разни, приятелска глъчка, целувки шампанскови, златисти отблясъци, конфети по пода, смях, безброй разпиляни и сгънати в джоба късмети... усещаш как времето спира, защото точно тогава никой не мисли за него... Как точно тогава четирите предстоящи сезона за мен са дланта и опакото, които искам да държа и които отсъстват... по технически причини.
Сърцето ми е в цвят череша.
Поемам въздух и мечтая да се счупи и да се разлетят стъклени късчета... дали носи щастие?
Измислям...

Аз не зная защо, но за това си мислех тези дни, когато мислите за следващата година, прехвърчаха със снежинките.. Не знам от приказката ми за змея ли е, от какво ли, но в подсъзнанието ми упорито бълбука мисълта, че искам ако един Дракон посети дома ми, да му е удобно! 1. ако има много неща няма да му е лесно да минава, а 2. ако няма съвсем нищо, пък не би искал да бъде там въобще. На което веднага си правя аналогията на дома, със съзнанието човешко и с думите. Дали на един дракон би му било приятно да минава през думите ми? Дали някъде би се заклещил в някакви неразпрелени смисли.. Може да звучат пълни глупости, но не са за мен, пък и брат ми вчера ме просветли, че се нарича изкуството "Фен Шуй". Означава да подредиш доми си, така че ако Дракон те посети да му е удобно. Добре, хайде време е да се спра. Обаче твоето "измислям" накрая ме провокира и неслучайно ?-ителната е пред заглавието, просто си мислех дали един Дракон не би ми разбутал думите ми и би ги подредил по различен начин, ти как мислиш?))
-----------------------------------------------------------------------
Праксовата не е цвят.
Прасковата е цял свят, ако е символ на дланта на човека, когото обичаш.
------------------------------------------------------------------------

Радваш всички, когато бликаш така, сигурна съм.. на някой хора просто им е трудно да го казват. (като ттрудностите може и да са по технически причини) ;)

Поздрави !

С минимални пренареждания, за щастие... би се движил доста удобно :) Пълно и разнообразно е, но дреболиите са или изхвърляни периодично или са малко, та ако бутне някоя с опашката и се счупи, няма да има последствия :) ценните предметчета са прибрани на сигурно място, а винаги присъстващото е по-скоро заоблено и хармонично разположено, завесите са като органза, огледалата са си на мястото, светлината също, фен-шуйските кътове на любов, семейство, благодат са на местата си :) положителната енергия е преобладаваща, е, понякога някой слага стол на неподходящо място или разхвърля чекмеджета, гости - канени или ненадейно пристигнали разбутват и чупят по нещо, но... нещата или се възстановяват или не...
Да, мисля че би се чувствал удобно... още повече че аз съм Дракон :) и не само защото съм такава по зодиак :)
Колкото до техническите причини - ако всичко работеше прекрасно и винаги, как бихме го разбрали и ценили :)?
Стихиите са ми в хармония, както и да звучи :) Понякога щастието е по-вкусно с болка, като палачинка със сладко и сирене... :)

прочетох и все едно някой ме погали по днес доста стърчащата козинка.

Любим Кортасар, любиммммм

И се замислих за дракона и къщата ми. Просторна е. Има красиви стари мебели за овъгляване, хихи. Има големи огледала в рамки като за картини. Подът е дървен и лекичко скърца на някои места, все едно стаята има гъдел точно там и тихичко се кикоти. Има две котки, с които да се гони по коридорите. Да, има и коридори. Май ще му хареса, мисля си. На дракона. Ооооооо, да, сега вече съм сигурна, защото се сетих за най-важното - има големи купи, кошници, панери пълни с ябълки. Драконите обичат ябълки:)

едно любимо усещане е галенето на стърчаща козинка, а като потупкаш глальовно е като кадифе :)
И... даааммм това леко прискърцване е точно като гъдел и тихо кикотене...
А сега направо грабвам кошничката и се втурвам да издирвам любим сладкиш - с ябълка, мед и канела :) Драконът в мен тича, подскача и върти опашка....пистаааааа, че огънят ме гъделичка и... :))