Постинг
02.10.2007 08:52 -
Без последствия
*
*
*
Лягаш си с... мисъл, която си спомняш и на сутринта - даммм... странно, но по-странно е, че тя не е онази от последните сто години... или е точно тя?
Като си изгориш пръста се хващаш за ухото.
Там, където е закачена обицата,
на която са закачени още сто по толкова...
обици,
за припомняне
на предишно изгаряне...
Странно.
Толкова близо,
на ухото са,
а рядко чуваш звън
предупредителен...
да не пипаш нагорещеното.
Имам ли нужда от още бижута?
имам едно много подобно писание нейдое по тетрадките - заигравка с изгаряне и обици на ушите. Само че завършвам, че място не ми остана - толкова съм обкичена, че ми натежават ушите и падат незабелязано. Нищо не чувам. Само вътрешни гласчета....
цитирайКато за едно от африканските племена сме значи :)
Хм... То пък и да чуваш нещо, каква е гаранцията, че ще се вслушаш :)))
Аз понякога обичам да си правя напук ;)
цитирайХм... То пък и да чуваш нещо, каква е гаранцията, че ще се вслушаш :)))
Аз понякога обичам да си правя напук ;)
баш от тия обици имаш нужда ;)))
цитирай
