Постинг
11.08.2007 19:38 -
Завръщане
Автор: gioia
Категория: Други
Прочетен: 1585 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2007 23:52
Прочетен: 1585 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 11.08.2007 23:52
.
.
.
Това са думи, които са вече написани...
не бих могла да го кажа по-добре и по-пълно, може би малко по-различно...
Обичам много този стих на Превер. Сега го поствам с пожелание към човек, който вярвам ще го разбере... за Ани и всички, които могат да го усетят и попият по и в себе си :)
***
Тази любов
Тази любов, толкова нежна, толкова яростна
толкова крехка и тъжна.
Тази любов красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава, толкова пълна
със щастие, с радост и с присхмех
трептяща от страх,
като малко дете посред мрака
и толкова сигурна в себе си,
като човек крачещ спокойно в ноща.
Тази любов, навяваща страх
и другите хора, които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов гонена дълго от нас
и от нас наранявана, мачкана,
бита, забравена, пъдена
Тази любов, толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце
тя е твойта любов
тя е мойта любов
онова, което за нас бе винаги това
и което не се промени,
тя е истинска като горско дърво
тръпка е като птица,
и като лято гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме, да заспиваме,
да се будим отново,
да стареем, да страдаме
да мечтаем до с;ърт, да заспиваме пак
и пробудени пак да се смеем
за миг подмладени,
но тази любов ще остане при нас
упорита и жива като желание
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна, като далечния спомен
хладна, като късче мрамор
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз цял изтръпнал я слушам
и викам
и викам за теб
и викам за мен
и моля за теб и за мен
и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам за теб и за мен
и за всички останали, макар непознати.
Остани, недей си отива.
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб,
но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб
недей ни оставя да станем студени
и все по далечни, и все по далечни.
Дай ни знак, че си жива
безразлично отгде, безразлично кога
дори късно да бъде
излез от леса на нашите спомени
подай ни внезапно ръка и спаси ни.
Жак Превер
.
.
Това са думи, които са вече написани...
не бих могла да го кажа по-добре и по-пълно, може би малко по-различно...
Обичам много този стих на Превер. Сега го поствам с пожелание към човек, който вярвам ще го разбере... за Ани и всички, които могат да го усетят и попият по и в себе си :)
***
Тази любов
Тази любов, толкова нежна, толкова яростна
толкова крехка и тъжна.
Тази любов красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава, толкова пълна
със щастие, с радост и с присхмех
трептяща от страх,
като малко дете посред мрака
и толкова сигурна в себе си,
като човек крачещ спокойно в ноща.
Тази любов, навяваща страх
и другите хора, които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов гонена дълго от нас
и от нас наранявана, мачкана,
бита, забравена, пъдена
Тази любов, толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце
тя е твойта любов
тя е мойта любов
онова, което за нас бе винаги това
и което не се промени,
тя е истинска като горско дърво
тръпка е като птица,
и като лято гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме, да заспиваме,
да се будим отново,
да стареем, да страдаме
да мечтаем до с;ърт, да заспиваме пак
и пробудени пак да се смеем
за миг подмладени,
но тази любов ще остане при нас
упорита и жива като желание
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна, като далечния спомен
хладна, като късче мрамор
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз цял изтръпнал я слушам
и викам
и викам за теб
и викам за мен
и моля за теб и за мен
и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам за теб и за мен
и за всички останали, макар непознати.
Остани, недей си отива.
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб,
но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб
недей ни оставя да станем студени
и все по далечни, и все по далечни.
Дай ни знак, че си жива
безразлично отгде, безразлично кога
дори късно да бъде
излез от леса на нашите спомени
подай ни внезапно ръка и спаси ни.
Жак Превер
1.
анонимен -
Понякога се случват и Чудеса!
12.08.2007 02:04
12.08.2007 02:04
Ще се моля... за Нея
цитирайпак се завръщаш към тази песен, която изтри в предишен пост преди време... Не е възможно да избягаш от нещо, което харесваш... и е в теб, в душата ти. Не е просто споменът, свързан с музиката и думите й, настроението, което ти носи... Нещо много повече е!
А интересът ти към Жак Превер издава интелектуалката в теб... Не бих могла да остана на нивото ти в тази плоскост... затова ще замълча!
Но е хубаво!
Поздрави! :-)
цитирайА интересът ти към Жак Превер издава интелектуалката в теб... Не бих могла да остана на нивото ти в тази плоскост... затова ще замълча!
Но е хубаво!
Поздрави! :-)
е животът ни...Глътката жива вода,която изгаря душата ни...
Много ми хареса стихотворението!Не го бях чела.Казва толкова много...
Благодаря ти!Целувки от мен!:)
цитирайМного ми хареса стихотворението!Не го бях чела.Казва толкова много...
Благодаря ти!Целувки от мен!:)
4.
анонимен -
a poniakoga
13.08.2007 00:59
13.08.2007 00:59
poniakoga "tazi liubov"e iliuzia,
zabluda izgubila vremeto ni...
za da doide s bliasuk i 6um edna druga libov,istinska...
ne samo vliubvane:)))
цитирайzabluda izgubila vremeto ni...
za da doide s bliasuk i 6um edna druga libov,istinska...
ne samo vliubvane:)))
малко ме измъчва четенето му
цитирай
