Кажи си паролата! 
Паролата?

Коя от всичките :)?

Имаш поне три-четири и често ги бъркаш... коя беше за тази поща, коя за онази, коя за м-тел, а нееее – това ми е пин-кода... :))) Свеждаш ги до минимално количество, така че като ги сгрешиш да не останеш на входа с пръст в уста, а да пробваш пак...

Спецовете дават съвети: да са комбинации, да не са имена, дати, неща, които могат лесно да се отгатнат... като името на любимия отбор :)например... Може да са първите букви на текст от любима песен – ето така UtilUsb (you think i"d leave your side baby) и да ги сменяме често, често, по-често от личния лекар :)) ... например на 5-6 месеца...

Добреееее... подсигурихме сензитивната, както казват информация в компютрите си, но какво да направим с една още по-сензитивна? 

Всеки ден, на свободен или не достъп, до мислите и чувствата ти достигат различни хора... познати, непознати, приятели, в офиса, в нета... и разговорите са от Здравей-здрасти... и аз харесвам Кафка, през какво стана с проекта ти по... до хайде на по бира – І-ва, ІІ-ра и V-та част... :))) Доколко могат да стигнат до теб определяш ти, даваш паролата пак ти, споделяш или не повече за себе си, за това какво обичаш да случваш, да усещаш да имаш... Допускаш някого до ниво “Общо”, “Всекидневно и неангажиращо”, “Повече за мен”, “Леко ограничен достъп” или дори до “Около Ядрото”...

Понякога тази “информация” попада в хора, които не си предполагал, че в даден момент могат да я използват за свои цели или дори срещу теб... Често заради неправилна преценка и “даване на парола до теб”... Или просто неусетно даваш, действайки по модела с фишинг маниаците, които получават банковата ти сметка и пин-кода, като те заблуждават с абсолютно копиран уеб сайт на банката ти... Очите лесно се лъжат (а както знаем и ушите :)))... А почти всеки ден все едно някой те пита “Каква е паролата ти за достъп?”, с въпроси от типа на как би постъпил ако..., какво би искал за..., харесваш ли..., мечтаеш ли си за... и т.н. до безкрай.

Достъп винаги даваш ти – факт, само дето напоследък започнах да си задавам въпроси... Колко са тези пароли и трябва ли да ги има...? Да, когато свалиш бронята ставаш беззащитен (въпреки, че свободен), но трябва ли да даваш и кога да сменяш тази особена парола ... според хората, емоциите или ситуациите? Добре ли я пазиш? Как да не се подаваш на изкушението и да запазиш поне тази парола за нивата вътре в себе си, до които не искаш да има достъп... 
Нивата вътре... това вече е за друг разговор... със себе си :)

а ти за коя точно питаш :)))

сетих се!!!

Не слагай пароли,а направи лабиринт.Ама такъв,че този който иска да го разгадае,да се изгуби в него и накрая ако е бил с лоши намерения или ги е забравил,или е изгубил интерес към лабиринта ти.Тези,които са с добри намерения ще го разгадаят така или иначе :)

ще взема да те послушам :)

Разбирам те...
Но интересно защо на мен хич не ми е трудно да помня много пароли, дори и да ги сменям, дори и да са най-различни... Може би просто помня като слон, и това ми спестява някои проблеми ;))

Поздрави!

Днес си мислех точно това, което сега прочетох. Как се шашкам на такива съвпадения!

Моите пароли са еднакви всичките. Всъщност и аз все ходя с тетрадка нанякъде (творческа личност, ами ако ми хрумне нещо) и химикалче, та си ги нося с мен всичкит ми данни (ако ме блъсне кола да ме идентифицират, защото това лична карта аз не знам какво е!) - паролата за м-тел, номерата на приятелките ми, номерата на приятелите ми, на тоя който харесвам, също и напомняне за някаква песен която да потърся за теглене или стихотворение за тук...

са уникални и трудно се сменят, така че внимателно с тях и водени от думите, жестовете
чувствата, повода и ситуацията - те най-често издават истинските намерения. Друг е въпросът, че при online общуването тези елементи са изкривени или изобщо липсват - но това е друга тема... :)

... остави се на Интуицията си! :)))

тема... Особено за вътрешните паролите, които много често могат и да ти изиграят лош номер, ако не успееш да боравиш успешно с тях и не се научиш да ги разпознаваш... Но нали затова ни е даден цял един живот, за да ги разгадаваме, съхраняваме, обновяваме понякога... А достъпа до нас... Хммм... Това е особен вид достъп и той е толкова различен, в смисъл на различни дълбочини и нива...

на вас с gioia ви е лесно, а когато Интуицията е погрешна или изобщо липсва...?!

благодаря на всички за мнението :)!
Топъл и усмихнат ден от мен!

мен лично много рядко ме лъже Интуицията :)
А представа си нямам как е когато липсва...
Поздрави!

Съгласна с wonder-интуицията, вътрешният глас,който рядко греши...
А коя е паролата за крилата...

за крилата паролата се сменя често... от "усмивка" до "любов" :)

Случва се да узнаеш нещо, което не трябва - отразява се добре на същността /и извън/, ако си държиш езика зад зъбите и не го използваш за користни цели.
Поздрав!

Браво!

каква беше паролата на майката на седемте козлета а?Лесна, затова вълка ги изама))))

Но преди това прегърна приятелите си.