Помня ...не вързах началото на конеца още там на входа... (преди поредно предизвикване на щастие)...
  Не виждам вече в тъмното от взиране в следите ти. Зад мен са вдлъбнатините и тъмната влага и мъх, като кадифе... които не помня дали намерих или направихме с теб тогава...   После опитах четири изхода...   Ако усещах 
щеше да е студено и нещо да хапе стиска души и горчи аналгинено... Ако имах глас викът безполезно щеше да блъска в стените и да пада на капки...   Не искам нишка дълга,
здрава, за пътя обратно навън!   Оставам...


 

В такъв "Лабиринт" и аз бих останал :)

Аз бих се ужасила, ако изпусна конеца и изгубя пътя :)

Разбираемо, малко страшничко е :) Но понякога, когато стигнеш центъра на лабиринта (целта) сам не искаш да излезеш :)... а щом сам не си вързал нишката, още от самото начало си бил наясно, че искаш да останеш :)))
Усмихнат ден!

Лабиринтеният свят е магнетичен...

{ - ,
- - . -- @ -
Едно лабиринтно цвете за теб :)

аз лично си го възприемам това, както моите стихчета - просто някаква случка. Въпросът е, че тая конкратена случка ме кефи изкючително много.. Наистина мн ми харесва.

Силно !
Стилно !

Много е добро тва за лабиринта.Усеща се някво много силно чувства.Харесва ми :))

при теб в лабиринта ли е? не искам центъра (целта) ако съм сама там. прилича ми на кръст и отшелничество, а в любовта лутането е красиво само когато сме двама )) с него бих се загубила и накрай света

да, там е... винаги е там :) в центъра, с мен... независимо дали Лабиринтът е място, на което сме, дали е умът ми, дали е сърцето ми...
и излизане няма :)