...
Лунапарк
... или лунапарк на любовта?! *
Лунапаркът се появявваше три пъти в годината. Винаги различен, но винаги на едно и също място – на една изпотъпкана поляна, почти в центъра на града. През останалото време хлапетата правеха мачлета там или полу-готови шофьори си правеха пробни кръгчета нощем. 

Имаше чувството, че всички говореха за него докато го нямаше. Беше малка, но ги чуваше и виждаше оживлението, когато дойде. Привличащ, шумен, малък – нищо особено, но непознат и страшно интересен в нейните очи. Наблюдаваше късно следобяд през телена ограда как се суетят, разопаковат, строят, пробват, крещят... 

Когато я заведоха да го разгледа за първи път и се стори ужасно прашно, напрягащо и шарено, като си помислеше сега – доста кичозно, но какво пък – привличащо погледите и парите... Миришеше на скара и пот. Разни дебели мъже непрестанно обикаляха, подвикваха си и пиеха бири от бутилки, жени мъкнеха ревливи деца и ги залъгваха с пасти и солети... Не се качи на нищо, нямаше какво да я привлече кой знае колко, само помоли за захарно петле и се прибраха.

Следващия път беше около Нова година – студено, локвено и дразнещо... и едва се подаваше над плота на фургона с пушки и мишени... Ядоса се и се врътна... Какво му харесваха толкова?

Отиде след две години – сама, вървеше и усещаше атмосферата му... Странно, сега не и беше неприятно, започваше да го опознава явно... Оглеждаше крадешком хората, пи лимонада, полюля се на някаква люлка.... и когато се обърна го видя – него – Виенското колело... Голямо, синьо, звънтящо и малко излющено... Не откъсваше поглед. Направо се влюби в него... На другия ден пак отиде... Постоя и се почуди какво да прави... но нямаше никаква идея. Прибра се и поговори с приятелка... О, Виенското ли? Страхотно е, возих се миналата година.... ти какво чакаш? На следващата вечер отиде, след като се поизпразни от хора, качи се и не смееше да диша.... непознато чувство беше... дори не трепваше, за да не разлюлее седалката... Завъртя се.... и разкошно! Просто излетя... струваше и се че ще докосне небето... Въртя се още и още и още... дни наред. Обожаваше го и следващата година, беше нейното най-приказно изживяване...  докато не го видя развалено... Все едно я беше изоставило... като, че ли я ритнаха в корема, стана и студено, въпреки есенното слънце... обърна се и се затича... никога повече не се качи на Виенско колело...

Дълго не искаше и да чуе за лунапарк. Приятелите я замъкнаха насила... какво пък – полудя по стрелбата... харесваше и пушката – дълга, гладка, кафява...обичаше да я държи здраво и да се прицелва, наградите я стимулираха и забавляваха допълнително... не искаше да я пуска нито за миг... беше на стрелбището от сутрин до вечер... След време разбра, че е крива, студена и тежка и просто я подмени.... със следващата... хаха, кой да и каже, че повечето бяха такива... 

Забрави ги, премина на захарен памук... беше толкова вкусен, мек, топъл, въртеше го из пръстите си както си поиска... а той се топеше в устата и... но толкова сладко и дойде вповече, а вода нямаше... хвърли и последната клечка и лунапаркът замина...

Гмурна се в новопоявлия се хххЛенд ... огромен, точно по вкуса и и точно по времето, когато искаше да се забавлява и пробваше всичко... първо попадна на скоростното влакче - беше убийствено изживяване – летеше в дрънкащото вагонче, което скърцаше по завоите и...аха да излети... пълна лудница, нагоре, надолу до откачане... не и понесе, а като слезе дълго време краката и бяха като от кашкавал...

Пуши, отдъхна и се прехвърли в най-мечтаната уникалната червена блъскаща се количка... въртя, спира, блъска, крещя от кеф... не излизаше от нея по цял ден...докато се намери една друга дългокрака, която една сутрин просто и я беше свила под носа... Ха, ква си ти, помисли си за стотни от секундата – поне да ми пукаше – а то забавления – бол...

Влакчето на ужасите ли, о, да... а там едни кошмари, хлад, паяжини, тъмнина, ледени пръсти, а и не понасяше да е толкова вързана и пристегната....нямаше дъх дори... отърва се с вик почти...

С още разтупкано сърце се влюби бързо в лодките, пуска се бързо по улеите, обожаваше да я залива водата... пристрасти се.... беше все мокра и мокра и усмихната, докато не ги затвориха за профилактика... и не ги отвориха повече...

Тя се излегна на тревата, помълча... огледа се и видя Катапулта – изстреля се, постоя горе под небето и не повтори... не си падна по еднократните изживявания...

Следваше Музикалното влакче... удоволствие, музикаааааа....ммммммм... разкош! Едва слезе, след като почна да я вози силно наобратно... почти и изпука врата... никога, повече... помисли си тя, ако знаех преди това... 
Вече знаеше, но не и се забавляваше... искаше да излезе, да си отиде, да си почине, да не се връща, а да остави другите да щуреят там... тя нямаше сили...

Взе си кафе за освестване, върза си разпиляната коса, изхвърли билетите и останалите жетони и се запъти уморена към изхода... тогава го видя...него – червеното конче от въртележката – малко встрани от цялата шумотевица и кикот... 
Замръзна на място и го загледа... стори и се, че при всяко завъртане я поглеждаше, когато минаваше пред нея... Гледа го дълго докато се стъмни и пуснаха лампите....очите му заблестяха още повече... докато летеше... Нямаше сили да направи крачка...
---
* По съвет на запален приятел-читател, както той твърди с албански реотан :) реших да пусна една въдичка за този лунапарк... който може да бъде лунапарк на срещите, влюбванията (увличанията и обичанията) и разделите (желаните и неочакваните) :)))

Ха, и да извиняват всички, които след мен са попаднали на същото влакче на ужасите... не успях да се върна и да сложа надпис - "Забранено за ползване до отстраняване на повредата" :) ... захарен - не се сърди, просто многото сладко разваля съвършената форма, която си харесвам :)
а... червено конче... ако не направя аз крачката, ще я направиш ли ти :)))?

Душата ти го гледа..

хубаво лунно-звездно настроение от мен :)

Благодаря ти, ще изляза на терасата.......,звездите са там, но луната, любимата ми луна я няма.Пълнолунието ме зарежда..

и на мен ми липсва тази вечер :(
Но пък gioia ни зареди с едно хубаво настроение... даже не съм сигурна точно как се получи :)
Може би от края - да политаме, когато нямаме сила да направим и крачка!

И нещо малко извън темата. Когато беше малък сина ми, казваше, че лунапаркът е мястото, където се паркират луни ;)

Ако знаеш само колко добре звучи :) Да, това е мястото, където се паркират луни... може би и тазвечерната е някъде там... не я виждаме, но важното е да я усещаме - изпълнена и блестяща, като желание :)
Звездно настроение от мен!

Върна ме в детството...

Събуждаш живи картини с перото си!Поздрав!

http://jivotyt.com/

Аз лично бих се влюбила в захарния памук и във влакчето :))
Много хубаво разказваш! :)) Мен няма как да ме върнеш в детството, просто ми направи по-хубав деня :))
Благодаря! :)

Усмивки на всички - слънчеви!

Донесе ми весело и слънчево настроение!
Благодаря!

Увлекателен разказ... за едно приключение, наречено лунапарк...
...Метафора... Нали?... Дали?...
;)

П.С. Аз лично избягвам екстремните влакчета и удоволствия, твърде много ми прилошава... а на някои нищо им няма....

Обичам екстремните удоволствия... зареждат отлично :)
Единствено не повтарям онези, които оставят следи... болезнени :)

Жалко само че София ленд отиде в небитието, ще строят бизнес център на терена му.

въпреки всичко не звучи "детско"...лунапарк за големи хора.