„...Когато очите ни се срещнаха, усетих че пребледнявам. Обзе ме необяснимо чувство на страх. Разбрах че съм срещнал човек с такова обаяние, на което, ако се поддам, би могло да ме погълне целия, цялата ми душа, изкуството ми дори. Никога не съм допускал външни обстоятелства да влияят на живота ми. Ти добре знаеш колко съм независим по природа. Винаги съм бил господар на себе си. И изведнъж… всъщност не знам как да ти го обясня. Нещо сякаш ми посказа, че съм на прага на критичен момент в моя живот. Изпитах странното усещане, че съдбата се готви да ми предложи изтънчени удоволствия, но и не по-малко изтънчени мъки. Изплаших се и се обърнах да си вървя. Към бягството ме подтикна не съвестта, а някакъв необясним страх.“ Оскар Уайлд
...Излишно е да споменавам кой е авторът (не мисля, че някой не би се досетил) и че ситуацията е различна, но не и чувството...   Важно е написаното, това което предизвиква и това, че едва сега (след множество предишни прочети) ме прониза така, че ме побиха тръпки... така, че стомъхът ме присви, така, че изстинах и пиша с ледени пръсти... така, че от няколко минути не успявам да мигна, а очите ми са толкова пълни...   Критичен момент в живота? Така ли се усещаш, когато си на ръба пред пропаст? Когато си пред избора дали да направиш крачката напред в тъмното или да пристъпиш назад...? Когато се колебаеш да отскубнеш ли здраво вкопчения си в земята разум и да го пуснеш от върха? 
Когато сърцето ти приижда на вълни и прелива...? Когато ти идва да крещиш, а нямаш глас? Когато се плашиш да се послушаш? Когато страхът хладно и необяснимо те обвива? Когато искаш да избягаш, като сърна, хваната в капан? Кагато...   ...Когато срещнах мислите му, усетих, че пребледнявам. Когато разбрах смисъла на казаното и мълчаното, разбрах, че той може да ме погълне цялата, цялата ми душа, независимостта ми... И изведнъж изпитах странното усещане, че жадуваните изтънчени удоволствия ще бъдат оплетени  в мъка... Необясним страх ме завъртя, усетих вливане на тревога... Изплаших се... може би от връхлитащите чувства, които не бях готова да изпитам. Имах сили единствено да избягам...

Върни ме!
Знаеш защо...

... изтънчени са, да! Не знам кой е автора, но е един от тези дето са извлекли есенцията на най-силните човшки преживяванияи са ги облекли в точни думи. :)
Поякога ми се иска да можех да се поддавам на страха ...

и усещания са много силни и могат да вкарат човек в тягостни състояния, в лабиринти, в които душата му може да се загуби. Но само, когато събитията, които човек желае не се развият според очкванията му. Тогава вкусва много силни неща - и любов и болка...
Струва си човек да опита, само да не се изгуби в един момент...
Може би трябва да познае и силата си в един момент.
Успех ти желая!

Който се е намерил в себе си, няма как да се загуби в друг, а само да се сподели. Намерилият себе си знае. И няма очаквания.

Леко стресче се явява, когато намерилата се срещне намерил се и споделянето е на една ръка разстояние ... :)

безумния- да изживееш Живота си- целия,до дъно и независимо какво ще ти струва или да се оставиш да те върнат, окован в монотонна летаргия.
Приоритети ли , избор ли
важното е като заспиш да си изморен

За предизвикателства от този род да си призная и аз се страхувам.Какво правим когато усетим такава тръпка?Страх от самите себе си?Да аз познавам себе си и силата на чувствата , които мога да изпитвам.Знаейки това обаче знам и какво трябва да направя още в зародиш , зада не последват следващи предизвикателства.

че винаги можем да намерим - и другият и себе си. Не е еднократно случване просто...:)