Задъхано, препускане напоследък, ускоряване, препълване... чак до изтощение... Каша от случки, срещи, разговори, инфо, инфо и пак и пак... Идва ти да си дигнеш чуковете и да се изстреляш в неизвестна посока. То тоя твой БУШОН да не е негорим... едва го удържаш да не каже “ПаТТТ” и да останеш на тъмно...въпреки, че често ти се иска – ей така, като при режим на тока 3 към 1 – включваш, изключваш и си седиш кротко в хладния сумрак...спокоен гледаш жълти пламъчета и си утихваш и потъваш в своите си мисли, без да ти пука че капе восък по масата “венге” в хола... 

Докато се вкараш пак в ежедневния филм в офиса и по улиците, с главни герои “Кухчо Обяснявчев”, “Блонди Пилиноктева”, “Мърморан Мързелан”, “Клю-клю Интрижчева” и куп народ от масовите външни сцени... докато към следобяда вече си се натоварил с отрицателни емоции, като ТИР по магистралата до Истанбул и искаш да наблъскаш някой. Помага само БОКСОВАТА КРУША – или онази червената в офиса – блъскаш здраво, до капки пот на челото... изкарваш всичко, като си представиш физиономиите им на гладката кожа... или във фитнеса...или, за съжаление някоя жива боксова круша, най-често приятел или някой вкъщи, който без да иска попада на словесните ти удари, предназначени за онази, другата маса идиоти... помага да разтовариш, колкото и кофти да се чувстваш после.

До вечерта вече си изтрещял здраво, първо нервно виснал в задръстване, после полу-човека-полу-булдога сервитьорка ти носи бели хлебчета с пача, вместо черните питки с паеля, които си поръчал преди час и половина. Даммм, след втората БИРА се чувстваш по-добре... след третата вече не ти пука, че тоалетната им е с убийствено модна врата, зад която си пред възможността да нощуваш там... Ако пиеш четвърта си излял всичко...приятелите също...на масата се гонят мисли и емоции, пет картофа по селски и дървено шишче, с което бодеш марулената украса... 
Прибираш се с такси с много здрав, шофьор...не мислиш и да не платиш 7-те лева, щотоооо твоите 55 кила на неговите 120 – мисля е ясно, след 10 минути чалга-включване и гледане на визитки с мацки... Опсссс, пак ли? – асансьорът вече спи...а ти връткаш кръгчета в тъмното до найстия етаж... 

БЛОГЪТ е този, който ще приеме останалите ти събрани и несъбрани мисли, там където ще разтовариш останалия товар...или поне малка част от него... Взех да се радвам, че има някакви три Б-та, при които можем да разтоварим, да излеем...душа, мисли, емоции. Където можеш да смениш жичката :)

Сменям жичката на бушона, зареждам днес от слънцето и тръгвам...с надеждата, че уикенда ще ми спести боксовата круша, другите две – бирата и блога мога да ги ползвам и когато съм хепи... :))))  

усмивки и на теб... зареди с приятни емоции и се наслаждавай на хубавия ден!

A kakva bira beshe samo :-P
Pozdravi :)

мисля знаеш... :)
Целувки!

Аз затова съм на режим 1 към 3. Вече даже виждам в тъмното.

не се съмнявам :), ако има и оранжеви пламъчета в очите...

... боксова круша. Тъй като съм леко сприхав чудесно ще ми се отрази, ако има наоколо една боксова круша, или направо чувал. А за бушона - освен някой блог намирам много в съня и в сънуването. И като онази малка приказка на китайците - "Императора заспива и започва да сънува, че е пеперуда. Но толкова истински усеща всичко, че пита личния си мъдрец: Сънувах чуден сън. Кажи ми ти мъдрецо кое е вярно и кое не - дали съм аз пеперуда, сънуваща че ечовек или човек сънуващче е пеперуда. И кое е истина и кое илюзия." Най-много се радвам,че мога да си представям страхотни светове в съна... ЦелвукИ!

о да, това е една от тайните ми, ето че и други са я открили :) там спокойно и фабрика за шоколади може да има човек :)
Лека и усмивки! :)