Най-хубаво е когато нямаш думи. 
Безкрайно,  дъговидно,  памучено усмихнато...
Да си лапнеш пръста в собствената си  усмивка и да обхождаш с невиждащ поглед някакви точки, а очите ти всъщност са само застинали в мешавицата от името в звъня...